Начало / Любопитно / Ритуалът по смяната на императора в Япония

Ритуалът по смяната на императора в Япония

Страната на изгряващото слънце живее вече в ерата Красива хармония

01 April 2019, Japan, Tokyo: A woman walks past by the name of the Japanese new era "Reiwa" which the country's new emperor Naruhito will reign. The word consists of two Japanese Kanji characters, "Rei" meaning order, command or good, while "Wa" means harmony. Photo: Ramiro Agustin Vargas Tabares/ZUMA Wire/dpa

Едно от най-интересните събития в Япония напоследък е тазгодишната смяна на императора. Но какво всъщност представлява тя?

Вероятно първото нещо, което идва наум на който и да е японец, е т. нар. „смяна на ерата“ – от първи май тази година Япония вече се намира не в ерата 平成 – Хейсей, а в 令和 – Рейва (произнася се „рейуа/рейла“). Всеки император управлява под даден девиз – съчетание от два йероглифа с положително значение, обикновено избирани така, че да съответстват по някакъв начин на актуалната ситуация в страната. В миналото девизите са се ползвали като магическо заклинание – императорът е можел да ги променя, когато поиска, като това е било много често явление; например след редица бедствия и глад през 20-те на 19. век през 1830-а е избран новият девиз 天保 (чете се темпоу), което в превод значи „небесна закрила“. В днешно време правилата се леко променени и нов девиз се избира единствено при изкачването на нов император. Този девиз се явява и „име на епохата/ерата“, в която той управлява – ето защо говорим за „смяна на ерата“.

В действителност обаче девизът се избира не от самия император, а от съвет от експерти – основно учени и други лица, заемащи важни обществени позиции (тази година общо деветима човека), които предлагат различни възможни комбинации – но те не могат да бъдат случайни – традиционно йероглифите се избират от древните китайски класики. Тази година, по изключение, двата йероглифа се взети от най-стария изконно японски поетичен паметник 万葉集, Ман‘ьоушуу (антология, създадена във втората половина на 8. век сл. Хр.). Самият Шиндзо Абе, министър-председател на Япония, коментира, че това е текст, символизиращ Япония – в него са събрани стихове, създадени от хора с разнообразно потекло, не само аристократи, но и обикновени люде. Още повече, той отбелязва, че в името на новата ера се въплъщава „красивото сближаване на сърцата на хората, от което се ражда и развива културата“.[1]

Буквалното значение на новия девиз обаче стана причина за някои спорове – вторият йероглиф „ва“ (произнася се „уа“ или “ла“) значи мир, но първият – „рей“, е донякъде многозначен, а в модерния език най-често се използва в смисъл на „заповед“, което сякаш не отговаря за изискването за положителен смисъл на девиза. Официално обявеното значение обаче е „красива хармония“, тъй като тълкуването на „рей“ в стихотворението, от което е взето, е като красив, бляскав. (От първия стих: 于時、初春月、氣淑風 = Красив пролетен месец е, въздухът ясен, вятърът спокоен…; според някои тълкувания може да бъде и „благополучен месец“)

Наред с магическите си функции, девизът играе и друга много важна – и далеч по-практична роля, а именно тази на летоброене. Японците записват датите си не според западния календар, а според ерата, в която живеят, т.е. тази година в Япония е „година първа“ от Рейва. Ето защо много бизнеси в печатарския сектор бяха изправени пред редица проблеми – като например как да издадат нов календар, когато не знаят името на епохата от 5-ия месец нататък… Преди 30 години, когато Япония влиза в Хейсей ерата, името на девиза е обявено в деня на изкачването на престола на Акихито – а това разбираемо води до широкообхватен хаос, най-вече защото всички официални документи по закон се водят по японското летоброене. Тази година името на новата ера бе обявено на 1 април, цял месец преди официалната абдикация на Акихито и възкачването на Нарухито, което даде време на повече компании да се подготвят. И все пак проблемът този път е и по-сериозен – необходими са не просто милиони нови официални бланки и календари; от ъпдейт се нуждаят и всички компютърни системи.

59301311_277061719841253_4142715988166574080_n

Що се отнася до самия ритуал по смяната на владетеля на Япония, той не е никак прост – не е и един. По начало се приема, че японският император е директен наследник на богинята Аматерасу (Богиня на Слънцето в японската „религиозна“ система Шинто), а династичната линия е непрекъсната до днес. Още повече, той е и върховен шинтоистки жрец, който отговаря за провеждането на редица ритуали всяка година – свързани с молитви и благодарност към божествата за добра реколта или пък с молби за благополучие на народа… А когато дойде време за изкачване на нов император на Трона на Хризантемата (наименованието на японския престол), нещата са още по-сериозни. Императорът получава Трите свещени регалии (предмети, наследени директно от божествата) – меч „кусанаги-но-цуруги“ (букв. острие, посичащо трева), бижу с форма на запетайка „ясакани-но-магатама“ и огледало „ята-но-кагами“, макар всъщност да му биват давани само първите две, тъй като огледалото се пази за постоянно в светилището в Исе. Това, разбира се, означава, че императорът изпраща пратеници до Исе, за да „обявят“ изкачването му на престола – може би не дотам наложителна дейност в днешно време, но във функцията си на ритуал, задължителна.

Самото изкачване на престола „Сокуи-но-рей“ се извършва с вход, забранен за простолюдието, като само малка част е публична. Друга важна церемония, която се състои чак наесен, е „Дайджоо-но-сай“ – по същество тя представлява церемониално поднасяне на ориз от императора към Богинята Аматерасу. Това обаче не е какъв да е ориз, а специално избран, отгледан с много пречистващи ритуали от високопоставени шинтоистки свещеници, и най-щателно изчистен зрънце по зрънце. Идеята на ритуала е да се утвърди връзката между нововъзкачилия се на престола император и Богинята на Слънцето, тъй като през годините на управлението си той трябва да бъде посредник между нея и японския народ.

59781869_388767368379718_4496057686273556480_n

Но любопитно е, че въпреки всички тези ритуали, самото изкачване на престола на нов император сякаш не предизвика кой знае какви вълнения – далеч по-интересна тема за разговор се оказа обстоятелството, че говорим за абдикация – по принцип императорът следва да управлява до смъртта си, а оттегляне по желание не се е случвало от два века насам (император Коукаку през 1817 г. е последният абдикирал). Във всеки случай, отдавна се знае кой ще е наследникът, а и японският император всъщност не притежава почти никаква власт – дори самата конституция започва с думите, че императорът е само „символ на японската държава и на единството на японския народ“. А що се отнася до самите японци, те изглежда не изпитват особено недоволство по въпроса – 74% твърдят, че сегашната императорска ситуация е съвсем приемлива; разбира се, съществува и мнението, че цялата императорска институция е излишна и би могла да се ликвидира – нали за смяната на императорите тази година са отделени около 16.6 милиарда йени – но дори и така това мнение споделят едва 7%. В същото време само 4% смятат, че е добра идея да се дадат повече права и пълномощия на императора – вероятно урок, научен от събитията между Реставрацията Мейджи (когато Япония се „отваря“ и започва вестернизацията ѝ, ок. 1870 г.) и Втората световна война… [2] [3]На въпроса дали „почитат“ императора, японците също нямат конкретен отговор – според статистиките от последните четири десетилетия около 30% отговарят положително, а средно около 40% казват, че им е безразлично; само 2% са твърдо против.[4]

И така, изглежда, че японският народ все пак обича своя император – макар и той да не играе на практика никаква политическа роля, може би тъкмо това го прави харесван – той е сравнително неутрална фигура, с чиято помощ същевременно Япония е по-уникална на фона на немногото останали днес монархии. Със сигурност същото може да се каже и за собственото летоброене – макар и понякога да е малко неудобно, то е още един „символ“ на японското.

Текст Йордан Проданов
Авторът е студент по Японистика в СУ „Св. Кл. Охридски“
и едногодишен специализант в Токайския университет в Япония

[1] От публикация в Инстаграм-профила на Шиндзо Абе
[2] https://mainichi.jp/articles/20190502/k00/00m/010/103000c
[3] https://www.nhk.or.jp/bunken/summary/yoron/social/pdf/140520.pdf
[4] https://gendai.ismedia.jp/articles/-/51863

Прочетете още

coloring day

Оцветяването балансира и успокоява

Петнадесет минути дневно връщат радостта от живота 2 август е празник именно на книжките за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.