Начало / Интервюта / Ерин Моргенстърн : Изведнъж се превърнах от бореща се за трохите в популярна писателка

Ерин Моргенстърн : Изведнъж се превърнах от бореща се за трохите в популярна писателка

Ерин Моргенстърн е американска писателка и художничка, която крие рождената си дата. Става популярна с романа си „Нощният цирк”.  Завършила е сценично изкуство и се е занимавала  с театър. Започва да пише чрез онлайн инициативата „Национален месец за писане на роман”, която се провежда от 1999 г. В нея всеки участник трябва да напише 50 000 думи от роман за месец. Именно в рамките на „Национален месец за писане на роман” тя започва да работи сериозно и печели популярност. Романът й „Нощният цирк” жъне изключителен успех от публикуването си през септември 2011 г. Творбата е сравнявана с поредицата за момчето-магьосник Хари Потър от Джоан Роулинг, както и с творбите на Нийл Геймън, Рей Бредбъри и Стивън Милхаузър.
Предлагаме ви интервюто на Ерин Моргенстърн, публикувано в портала writerunboxed.com.

Ерин, твоите истории са описвани като приказки. Но очевидно е, че ти си направила повече от това да разкажеш една фентъзи история. В последните години ти непрекъснато се развиваш. Можеш ли да ни дадеш повече информация?
–    Обичам да чета от много малка, но ми отне доста време, за да стана писателка. Винаги съм искала да пиша, но постоянно чувствах, че нямам достатъчно думи, за да запълвам страници. Имам театрално образование и съм се занимавала много с театър – от игра, през режисиране, дизайн, декори и т.н. След това изпаднах в криза, не знаех какво да правя с живота си. Започнах да рисувам и да мисля за писане, но нищо не правех преди най-накрая да взема участие в „Национален месец за писане на роман” през 2003 г. В началото ми беше трудно, но беше добро упражнение. Взех участие в тази инициатива от 2003 г. до 2009 г. Към 2008 г. вече сериозно започнах да обмислям да стана писателка.

Знам, че имаш трудности със завършването…
–    Да, така е, дълго време имах много написани неща, но нищо нямаше завършена форма. Човек просто трябва да събере смелост и да види какво ще стане. Може да се направи сравнение с малкото птиче, което трябва в един момент да литне от гнездото. За щастие попаднах на добри агенти, които ми дадоха указания. „Нощният цирк” е първия ми завършен роман.

С какво този ръкопис се различава от другите? Защо избра него?
–    Просто имаше някаква химия. Имах чувството, че са сложени правилните съставки и комбинацията ще работи. Знаех, че ще съжалявам винаги, ако не му дам шанс.

Какво научи от романите, които не си завършила, и смяташ ли, че ще се върнеш към тях някой ден?
–    Научих се как да не пиша. Както с всяко нещо, трябва да се опиташ, да се провалиш няколко пъти и чак тогава да се научиш да го вършиш добре. Преди „Нощният цирк” основно съм се упражнявала, търсих стила си. Може би ще използвам елементи за помощ от старите ми опити за книги, но не смятам, че ще се върна към тях.

„Нощният цирк” е първата ти публикувана книга. Знам, че е имало интерес от много литературни агенти, но ти не си подписала договор моментално. Защо?
–    Получавах много предложения, но повечето от тях искаха да променям прекалено много неща в книгата. Естествено, в крайна сметка се наложи да пооправя някои неща, но все пак се обърнах към тези, които действително имаха интерес към това, което съм написала.

След като подписа с Ричард Пайн от „Инкуел Мениджмънт”, можеш ли да ни дадеш повече информация за това как се развиха нещата, как дойде успехът?
–    Подписах с брилянтен агент през май 2010 г., който ми даде насоки какво да променя. Върху това работих през лятото. В края на август му изпратих ръкописа и тръпнех в очакване цяла седмица. Оказа се, че той не го е получил, затова го изпратих отново и отново треперих. Очаквах да ми отговори, че трябват нови поправки, но всъщност каза, че ще ми намери издател. След много телефонни разговори в крайна сметка правата получиха „Дабълдей”. Така след една година поправки, месеци доуточняване, книгата се разпродаде за седмица. Изведнъж започнаха да валят оферти и за разпространение в други страни. Стана така, че се продава в 30 държави, което направо не ми го побира умът. Нямам идея как направих нещо, което привлече толкова внимание, но го намирам за изключително ласкаво.

Всички знаем за положителния ефект от славата. Но нека погледнем и отрицателните страни. Кое те затруднява най-много и как поддържаш баланс?
–    Понякога имам чувството, че вечно съм под светлината на прожекторите. Аз не съм се променила, но хората около мен са, което е тревожно. Изведнъж се превърнах от бореща се за трохите писателка, до популярна авторка, около която има много внимание, но и понякога се чувствам самотна. Дори се стига дотам, че хората ме обсъждат, най-вече в интернет, като предмет, а не като човек. Сякаш съм в нов свят. Може да се сравни с това да си в нови обувки. Те са много красиви и качествени, но все пак са още нови и убиват. За щастие имам до себе си хора, които ми помагат много.

Магическата дума – пари. Нека поговорим и по този въпрос…
–    Въпросът с парите е малко притеснителен. Чекът с първия ми аванс седя на бюрото ми със седмици, защото не знаех какво да правя с него. Сега имам счетоводител – няма начин да се оправя сама. Намирам се в ново финансово измерение. Изведнъж се появяват не само нови приходи, но и нови разходи. За щастие хората, които се занимават с парите ми, са свестни и аз не се чувствам неудобно да им задавам глупави въпроси.

Обикновено модерната художествена литература е или в първо лице или в трето. Ти си избрала по-различен тип разказване в „Нощният цирк”. Как ти дойде тази идея?
–    Даже не знам как се нарича моя тип разказване. Опитах се го направя като приказките, в стила на „Имало едно време…”. Сякаш има разказвач, който знае историята добре и избира в коя част от нея колко да разкрие. Изглежда се получава добре. Другото, което съм използвала е „втори човек”. Не измислих по-добър начин да обясня цирка. Стори ми се, че когато някой ти казва: „Отиваш там, правиш това, после онова”, сякаш най-добре разбираш за какво става въпрос, сякаш си там. Искаш читателят да разбира какво се случва от първа ръка.

Разбрах, че Дейвид Хейман, продуцент на поредицата филми за Хари Потър, е заинтересуван от „Нощният цирк”. Нещо ново на този фронт?
–    Няма новини. Знам, че има много разговори и срещи, които се провеждат, и на които аз не присъствам. Мисля, все пак, че историята ми е в добри ръце. Надявам се, че ако има филм, той ще бъде нещо отделно, защото филмът си е филм, а книгата – книга. Ще видим какво ще стане.

В твоята книга силен акцент е поставен върху негласното споразумение между илюзиониста и публиката за това какво е истина и какво не е. Ако има нещо, което искаш читателите да извлекат от твоята книга, какво е то?
–    Много бих се радвала, ако читателите събудят чувството за чудо у себе си. Да разберат, че независимо дали чрез манипулация, или магия, изключителни неща могат да се случват.

 

Фото:en.wikipedia.org

Прочетете още

717bd38a-8921-42b8-8152-92dd06ce00b8

„Пробуждането“ на Стойчо Керев – лек срещу безразличието

Заглавие, което разбулва тайни и предсказва бъдещето Третата книга на популярния наш журналист, а вече …