Начало / Критика / Нещата, които си струват в живота

Нещата, които си струват в живота

200693_bВяра Недкова, Хеликон – Пловдив Център

Започнах „Трите ябълки“ на Нарине Абгарян с огромен скептицизъм. Чудех се какво ли може да ми даде книга, описваща живота на малкото люде от Маниш Кар. Още не бях стигнала втората глава и думите на Нарине ме омагьосаха.  Тази книга е за онези, които мислят, че животът им е свършил след поредното разочарование, но всъщност не разбират, че тъкмо сега започва.

Анатолия… Толкова невероятен образ. Веднага щом зачетох, се припознах в нея. Книгата започва с думите, че тя, толкова красива по лице, сърце и душа, се приготвя да умре. В главата ми веднага хрумна една не толкова велика мисъл: нейното приготовление да се срещне със смъртта, официалните дрехи, които бе оставила, за да я облекат, щом Ясаман я намери, всичко това сякаш описваше живота на един обикновен човек. Човек, който се е изморил от живота, от еднаквостта на битието, от рутината, от непрестанното разочарование, от неизживените мечти, от лошите неща, случили се в този обикновен житейски кръговрат.

Точно там се намерих и аз. Отчаяна, предала се от злощастните случки. Срещайки се с бита на Анатолия, Ясаман, Ованес, Василий, Агоп и останалите старци от селцето, нещо в мен се преобърна. Повярвах, че има надежда. Както Василий влезе в живота на Анатолия и я спаси от мъките, обикна я, така и аз разбрах, че имам хора в живота, които ми помагат и са чудото, което ще ме спаси от неизбежните мисли, че в мен няма нищо живо.

Битът и животът на селяните от Маниш Кар остави следа в ума и сърцето ми. Техните наивни вярвания за сънища, пророчества и проклятия са толкова истински, че самата аз се хванах да търся значение в сънищата си. Оцелели през студа, войната и глада, те са станали толкова силни. Въпреки всичкото зло, което ги сполетява, те остават заедно там, над долината. В своя малък свят, където всички са приятели и си помагат. Там, където е трудно, но пък храната е по-вкусна, защото е приготвена от ръце, трудили се за нея. И точно, както бабата на Тигран остана в Маниш Кар, аз също избирам да остана там − естествено в сърцето си.

Благодарение на „Три ябълки паднаха от небето“, написана от Нарине Абгарян, получих надежда и прозрение за нещата, които си струват в живота. Не само препоръчвам тази книга, но мисля, че всеки, абсолютно всеки, отчаян или не, трябва да я прочете.

Прочетете още

narine

Топ книгата: Цитати от Нарине с вкуса на слънцето

Сигурно нейното име е най-споменаваното този месец – ето я отново, Нарине, на върха и …