Начало / Свят / За какво харчи Мери Хигинс Кларк първия си литературен хонорар?

За какво харчи Мери Хигинс Кларк първия си литературен хонорар?

mary_higgins_clark_marqueeДнес Мери Хигинс Кларк  е известна като „кралицата на трилъра”. На 90 години тя е написала десетки романи и е продала над 100 милиона от творбите си само в САЩ. Последната си книга „I’ve Got My Eyes on You” издаде в края на април и тя вече е в класацията с бестселърите на Ню Йорк Таймс. За над 40 години писателска кариера Кларк е спечелила суми, за които повечето автори могат само да мечтаят. Първият й аванс е на стойност 3000 долара и след 1975 г. тя започва да издава по две години всяка година. Така и хонорарите й скачат. През 2000 г. Кларк получава аванс на стойност 64 млн. долара за следващите си пет книги, което я прави за онзи период най-високо платената писателка в света. И все пак за какво харчи Мери Хигинс Кларк първия си литературен хонорар? Отговора дава CNBC.

„С този хонорар осъзнах, че мога да си позволя да уча и се записах в университета. Дипломирах се на 50 години”, разказва писателката. Защитава бакалавърска степен по философия през 1979 г., а през 1998 г. университетът й я прави почетен доктор на науките. И макар първият й хонорар да отива за доста практична цел, тя признава, че си прави подарък всяка година: „Когато започнах да изкарвам наистина добри пари, започнах да си подарява бижу за всяка Коледа, даже си надписвах картичка”. И допълва, че с три дъщери и две внучки бижутата й никога няма да бъдат забравени в някое чекмедже.

Кларк започва писателската си кариера едва през 40-те си години, преди това пише разкази. През 1964 г. съпругът й умира от инфаркт и тя се изправя пред съдбата на самотна майка на пет деца. Това я принуждава да става всяка сутрин в 5 и да пише до 7, когато трябвало да буди децата за училище.

Днес Кларк има над 50 издадени книги, 37 от тях са попадали в класацията на бестселърите в САЩ и дори има 5 трилъра в съавторство с една от дъщерите си – Карол Хигинс Кларк. И твърди, че ключът към успеха, дори на 90 години, е да продължаваш да работиш върху ръкописите си всеки ден: „Вече не ставам в 5 сутринта, но продължавам да пиша всеки ден, защото не искам да загубя тренинга”.