Начало / Автори / Вал Макдърмид: Отнасях се презрително към фентъзито, докато не прочетох Тери Пратчет

Вал Макдърмид: Отнасях се презрително към фентъзито, докато не прочетох Тери Пратчет

lind-image-2-330754885Вал Макдърмид отдавна си е извоювала мястото сред едни от най-популярните и четени британски писателки. Какво обаче самата тя обича да чете винаги е интересно. Ето какво каза майсторката на мистериите и трилърите в интервю за вестник „Гардиън“ за импровизирания читателски дневник на изданието:

Книгата, която в момента чета…

Част от журито на тазгодишните награди Ман Букър съм, така че нямам право да разкрия какво чета в момента, освен че е съвременен роман.

Книгата, която промени живота ми…

Много книги са имали голямо влияние върху мен, но „Сексуална политика“ на Кейт Милет трансформира начина, по който чета, а също и по който живея. Това беше първата ми среща с феминизма и с радикалния подход в литературната критика. Сякаш съзнанието ми експлодира.

Книгата, която бих искала аз да съм написала…

„Островът на съкровищата“ на Р. Л. Стивънсън. В нея има всичко: архетипови персонажи, атмосферно позициониране, страхотна история и провокативна проза. А и отворен финал – главният герой е жив и има още много съкровища за откриване. Какъв по-голям подарък за въображението на читателите.

Книгата, която повлия на работата ми…

„Laidlaw“ на Уилям Макилвани беше първият криминален роман, който прочетох и който разказваше за живота на хора, които познавам, чиито гласове и тревоги разпознавах. Тази книга ми показа, че може да се пише криминална проза за реални хора. Освен това тя е все така вдъхновяваща, както и преди 40 години.

Книгата, която промени съзнанието ми…

Отнасях се с презрение към фентъзито, докато не прочетох Тери Пратчет. Така започна една голяма любов, която завърши с ненавременната му смърт. Умна, сатирична, взривяваща проза, изпълнена с необикновена и нестихваща креативност.

Най-подценяваната книга…

Всичко на Джоузефин Тей. Тя е признати от криминалните писатели, но твърде малко читатели познават таланта й.

Последната книга, която ме разплака…

„Close Your Eyes“ на Майкъл Роуботъм. Цялата му поредица ме докарва до сълзи. Добрата литература ни кара да се отдадем на персонажите и да ни е наистина грижа за съдбите им.

Последната книга, която ме разсмя…

„The Beautiful Poetry of Donald Trump“ на Робърт Сиърс, дори създадох собствено хайки, вдъхновена от нея.

Книгата, която не довърших…

Против възпитанието ми е, но животът е твърде кратък, за да се хаби с книги, които не увличат сърцето или ума ти. Така че често предоставям книги на благотворителни магазини, защото не заслужават място в собствената ми библиотека.

Книгата, която подарявам…

„Scotland the Dreich“ на Алън Макреди – тя е забавна и е добър антидот за романтичната представа, която често хората имат за страната ми.

Книгата, с която искам да ме запомнят…

Иска ми се да вярвам, че най-доброто тепърва предстои. Така че продължавам да пиша и кой знае – следващата или по-следващата ще е точно тя.