Лира Литературно-рекламна Агенция
Йоанна Йосифова, „Хеликон-Съборна“
Какво знаем ние за скандинавците и техните държави? Е, аз поне не знаех много, освен че Туве Янсон от Хелзинки, е измислила Муминтролите, че тази страна е като фабрика за страхотна метъл музика, природата е уникална, и там живее особен народ…
Както, че Финландия разполага с най-много езера в света, Норвегия пък добива петрол и Северното сияние е неописуемо красиво, а хората по тези земи са великани. Още някои дребни неща, известни на всеки – Лапландския дядо Коледа, например.
“Почти перфектните хора” е забавна книга! В нея авторът Майкъл Бут споделя впечатленията си от това, какво е да си датски гражданин (ежедневна консумация на свинско и долнопробна бира, сплотеност и мързел), защо Финландците са толкова дръпнати, защо норвежците обличат странните носии bunad на 17 май – техният национален празник, как исландците банкрутират, какво се случва в Швеция и защо тези държави не се харесват помежду се. Обяснява ни също датското понятие „Хюга“ и шведското “Лагом”. На кого и по какъв начин му хрумнало да заяви, че с Дания начело скандинавските страни са най-щастливите в света.
Наистина, на един чужденец твърдението би могло да се стори странно. Северняците обичат да се предреждат на опашките, да поставят себе си пред другите, да се наливат с антидепресанти и алкохол, Финландия държи първенство в статистиката за най-висок процент на самоубийства в световен мащаб. Образованието в Дания, ако не е в частно училище, е смятано за доста повърхностно. Процентът на онкоболните там надвишава този във Великобритания.
Въпреки всичко, проучване показва, че “82% от датчаните са напълно удовлетворени от живота си, а едва 1% се мислят за “нещастни”, като общата им оценка по десетобалната скала е 7.9%.” Какво е бъдещето на едни презадоволени страни и докога ще трае тяхната идилия? Мненията по темата са учудващо сходни.
“Почти перфектните хора. Отвъд мита за скандинавската утопия“ е леко, пълно с факти четиво. С премерена доза хумор Майкъл Бут отговаря на въпроси, които често си задаваме за тези интересни, скромни щастливци.
Книгата „Почти перфектните хора – една скандинавска утопия“ от Майкъл Бут, която разпространявате, е много интересна, но горещо препоръчвам да се чете в оригинал, на английски. Българският й превод от A & T Publishing Ltd е с толкова много правописни и пунктуационни грешки, че не просто дразни, а пречи на възприемането на смисъла на изреченията. Това е отвратителна практика на българските издателски къщи да си спестяват разходи като не наемат коректори. П.П. Колкото повече чета, толкова по-често си мисля, че е превеждана с помощта на Google Translate.
Да, докато я чета, абсолютно същите мисли ми минават и на мен през главата. Преводът е с ужасно много грешки и заради това ми е все по-неприятно да продължавам с чететето!
Чудя се как въобще е издадена книгата? Не я ли четат преди това?
Неграмотни книгоиздатели. Това си е нелепо словосъчетание, но в случая важи с пълна сила!
Жалко. Книгите би трябвало да образоват.