Начало / Критика / Животът няма нужда от причина

Животът няма нужда от причина

Cover-Existential-PsychotherapyЮлия ПЕТКОВА

В една от книгите си, издадени у нас, Ървин Ялом пише: „Ние сме търсещи смисъла създания, които трябва да се справят с неудобството, че са захвърлени във вселена, която сама по себе си няма никакъв смисъл.“  След което разказва как лично той се справя с поначало безсмисления живот. Читателите му обаче едва ли се съмняват, че човек, надарен с такава проницателност и литературен талант, може да се чувства безполезен. Както казва Ницше, изкуството ни е нужно, за да не ни убие истината. Професията също, а ако двете се припокриват, значи сме галеници на съдбата. Също като д-р Ървин Ялом:

„Аз смятам творчеството за златна пътека и превърнах целия си живот, всичко преживяно и бленувано в димящо торище, от което се мъча да измайсторя нещо ново и красиво.”

За горното свидетелстват както фикционалните му творби, сред които се откроява възхитителният интелектуален трилър „Когато Ницше плака”, така и полуфикционалните му произведения като „Лъжи на дивана” и „Мама и смисълът на живота”. Освен че е зашеметяващ романист, есеист и ясновидец на човешката психика, проф. Ялом е изтъкнат психотерапевт, мислител и учен.  Спряган като един от родоначалниците на груповата психотерапия, той разработва свой собствен метод във фундаменталния труд „Екзистенциална психотерапия“ (1980), чийто модел и досега се преподава в курсовете по психиатрия в САЩ. През 2000 г. е награден с „Оскар Пфистер“ за важен принос в религията и психиатрията.

Трийсет и осем години след публикуването й отвъд океана, „Екзистенциална психотерапия“ излезе на български език в превод на Людмила Андреева. Както отбеляза Светлозар Василев по време на премиерата в столицата, екзистенциалната психотерапия не е школа, а определена нагласа към пациента – система от представи, която е много обогатяваща и полезна. Тя залага на умението за слушане, защото взаимоотношението е това, което изцелява. Описанието на всяко от четирите базисни човешки притеснения: смърт, свобода, изолация и безсмислие, е безценно, защото Ялом разглежда както границите  и връзките между тях, така и механизмите за психологическа защита.

Ако според Фройд човек се ръководи от инстинктите си, според неофройдистите човек се формира предимно от културната и междуличностната среда. Те смятат, че основната потребност на детето, а впоследствие и на зрелия човек е сигурността, т.е. той се стреми към междуличностно приемане и одобрение. Екзистенциалната позиция изхожда от конфронтацията на човека с даденостите на съществуването. От екзистенциална гледна точка се мисли не за начина, по който човек е станал такъв, какъвто е, а че той е такъв, какъвто е.

Според Ялом понятието за смъртта дава на психотерапевта важни предимства. Тя е от такова монументално значение, че ако бъде конфронтирана правилно, може да промени житейската перспектива на човека и да подпомогне неговото автентично потапяне в собствения му живот. Изхожда се от предпоставката, че страхът от смъртта е първичен източник на тревожност, която присъства отрано в живота; този страх през целия живот поражда тревожност, водеща до прояви на дистрес и до издигане на психологически защити.

Другият голям източник на тревожност е свързан с факта, че човешкото същество е не само свободно, то е обречено на свобода. Ние носим отговорност за това, което правим, но и за онова, което пренебрегваме. Според Ялом тези две нива на отговорността: приписването на значимост и отговорността за поведението в живота, имат огромни последици за психотерапията. Човек е длъжен да осъзнае и друго – че никое взаимоотношение не може да елиминира докрай усещането за изолация. Въпреки това самотата може да бъде споделена, а любовта има свойството да приглушава всяка болка.

Колкото до смисъла, не го търсете отвъд себе си, всеки трябва да конструира собствения си смисъл в живота. Но не пречи той да се състои в това, да облекчаваме страданията на другите.

 

 

Прочетете още

Cover-Izkustvo-i-literatura

„Изкуство и литература” на Фройд, или как се пораждат фантазиите

Юлия ПЕТКОВА Известно е огромното влияние на Зигмунд Фройд върху хуманитарните науки през XX век. …