Начало / Читатели / Новелистът Богдан Русев

Новелистът Богдан Русев

Богдан Русев се представя с три новели, излезли под шапката на издателство „Ентусиаст”.

Крайно време беше след успехите в романа и разказа, той да докаже, че е и много добър новелист.

Всъщност още дебютния му роман „Ела при мен” бе изграден от четири новели, та не е чудно, че сега с новия си сборник той отново се обръща към  своята стара любов.

Най – екстравагандна и авангардна е втората новела „1800” .

Тя е всъщност образец на модерна мозаечна конструкция и на парти културата на ремикса.

Историята на Мартин, Гая и Елън може да се разкаже по сто различни начина, но точно по този уникален, объркващ, изненадващ и впечатляващ, би могъл да я поднесе само Богдан Русев.

Именно „1800” е качественият щемпъл на амбициозните му  и нагледно доказателство за квалитетното му развите напред.
Прозата на Богдан Русев е продукт на определено време, в което се формира – краят на 90 – те години на миналия век.
Той пише уверено, интелигентно и със солидни креативни възможности за определена таргет група – привелигированата средна класа от ситито, която няма финансови проблеми, но страда от екзистенциални такива.

Русев е дете на лайфстайл епохата, свързана с такива възлови ориентири като списанията „Егоист” и „Плейбой”, той е олицетворение на агресивната градска модерност, залагаща на парти културата и стремежа към личен просперитет.
За адекватното възприемане на новелите му са нужни определени сетива и нагласа.
Снабдени с тях всеки от нас може да се наслади на щедрия му разказвачески талант, даващ му възможност да доразкаже историята на последния му бестселър „Туристът”(2010) с оригиналното допълние „Туристът + 1”, в което историята логично приключва със смъртта на главния герой, доживял времето на „голямата скука” и на желанието сам да сложи край на съществуванието си , както и да създаде такъв неочкаван експеримент като „Необикновената история на Нейдън Романоф”, с който съвсем сериозно мери сили с Фицжералд и ни поднася дързък полифоничен мини роман, директно кореспондиращ с филмовата класика „Гражданинът Кейн”(1941) на Орсън Уелс .

Нейдън (Найден) Романов е нашият „последен магнат”, българският „велик Гетсби”, създъл сам себе си от нищото, измъкнал се от ромското гето и превърнал се в планетарен бизнесмен и меценат, странна и възбуждаща смес от съчетаването на черти от облика на Васил Божков, Радосвет Радев, Мартин Захариев и други родни олигарси, но носещ финеса, чувствителността, културата и лудия дух на ексцентрици като Ричард Брансън и автоматично превръщащ се в пример за подражание и гражданин на света, за какъвто само може да мечтаем.

В образа на Нейдън Романов Русев изгражда своята имагинерна визия на образцовия роден магнат, по който можем да въздишаме, да му подражаваме, да изследваме и разследваме живота му и като милиарди обикновени зрители да следим в захлас последния му космически полет, след който  загадъчно и трагично напуска нашия грешен свят.

„Необикновената история на Нейдън Романов” е най – доброто, което Богдан Русев може да представи като новелист.
Но аз се надявам, че следващата му спирка ще е отново интересен и интригуващ роман, който отсега очаквам с нетърпение и желание.

Борислав Гърдев

Книгите на Богдан Русев тук

Прочетете още

780736-01-05

Оманска писателка спечели Ман Букър

Джоха Алхарти е първата в страната си, чиято творба е преведена на английски „Небесни тела“, …

5 Коментари

  1. Хаха, оправихте ми настроението.

  2. Сякаш не си чел същата книга. „Туристът + 1“ въобще, ама въобще не приключва със смъртта на главния герой – по-скоро обратното – с „прераждането“ му като турист.

    Терминът „парти културата на ремикса“ се появи в стотици реклами на книгата, но всъщност няма нищо общо с новелата 1800 – Богдан Русев го е сложил – с не малко ирония – в измислената рецензия, която героят му си представя за ненаписаната си книга. Отделно това не е историята на Мартин, Гая и Елън, разбира се – и тримата са епизодични герои. Това е историята на Теди – той е главният и необяснимо как не се споменава в тази „рецензия“.

    За новелата за Нейдън Романов дори не искам да започвам…

    П.С: Впрочем „Ела при мен“ се състои не от 4, а отново от 3 новели.

    Все си мисля, че е редно първо да прочетете нещата, за които пишете, но… знам ли… явно съм само аз.

  3. За броя на новелите в дебютния роман на Русев съм съгласен – три са, за което се извинявам, другото са интерпретации на читател…

  4. Е, хайде сега :). Пишеш, че Туристът +1 приключва със смъртта на главния герой, което не е вярно! Туристът не умира, разказът приключва с поглед към началото на кариерата му, а Богдан Русев вече обяви продължение (което няма как да се случи, ако героят е умрял, нали?). Това не е интерпретация на читател.

    Пишеш, че 1800 е история на Мартин, Гая и Елън, но те са епизодични герои. Мартин се появява в 3 или 4 сцени, Гая в 2 или 3, Елън точно в 1. Главният герой се казва Теди – това е неговата история, а ти не го споменваш. Как точно това подлежи на интерпретация? :)

  5. Русев беше в стихията си, докато пишеше книги-игри преди 15 години. Настоящите му опити са по-скоро жалки и може би трябва да спре да хаби хартия, освен ако не иска да падне до нивото на приятеля си Александър Султанов.

Вашият отговор на Itilon Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.