Лира Литературно-рекламна Агенция
Докато чакаме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2017 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Мария Станкова, отличена за книгата си „А Бог се смее“ :
Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Ако трябва да се представя на хора, които не ме познават, бих казала: „Приятно ми е да се запознаем. Мария. Станкова.“
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
Повечето писатели в България са слаби актьори и си избират ролята на „добрия“. В останалия свят печелят тези писатели, които си избират ролята на „лошия“. Точно те изговарят неприятните житейски истини и с това предизвикват читателите си. Приучават ги да разсъждават и анализират прочетените текстове.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Започнах да сричам на 4 години. От тогава до ден днешен чета. С годините ставам все по-придирчива. Мога да кажа само едно: Когато откриете своя писател, прочетете всичко, което е написал. Много често зад невзрачните заглавия се крият истински бисери. Не харесвам Джек Лондон, но три пъти съм препрочитала романа му „Сърцата на тримата“.
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
Бих била добър ветеринарен лекар, защото обичам животните.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно − като ученически купон без родителски надзор?
Мисля, че в днешно време, литературната критика се свежда до сложно изказана реклама. Всъщност, критиката е винаги субективна, така че, не. Не ми липсва.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
Всички знаят, че Хеликон е обиталище на Аполон и музите. Номинация от „Хеликон“ е нещо като божествен подарък. Лично за мен е чест.
