Лира Литературно-рекламна Агенция
Разказахме ви за развалилото се приятелство между Чарлз Дикенс и Ханс Кристиан Андерсен, но тяхната история не е единствената такава. Други големи писатели също са имали проблеми в общуването. Ето някои от тях:
Оскар Уайлд и Джордж Мередит
Уайлд се изказва много критично за есето на Мередит за „Гниенето на живота”. Според Уайлд колегата му „се е справил с всичко по текста, освен с езика. Като писател той може да направи всичко, освен да разкаже правилно история.“
Мери МакКарти и Лилиън Хелман
През 1980 г. критичката МакКарти е в телевизионно студио и отговаря на въпроса „Кои са най-надценяваните автори”, като веднага посочва Хелман. Нарича я „лоша писателка, нечестен автор, който пренадлежи изцяло към миналото”. Добавя също, че „всяка дума, която Хелман пише е лъжа, включително „и”, „с” и „в”. Това изказване е последвано от незавършено дело.
Гор Видал и Труман Капоти
Въпреки че са били приятели те разпространяват всякакви слухове един за друг. Видал казва, че веднъж на парти е седнал върху Капоти по погрешка, като го помислил за стол. Капоти пък разпространява фалшивия слух, че Видал е изхвърлен от Белия Дом, защото се държал неподобаващо с майката на Джаки Кенеди. Труман казва следното: „Постоянно ми е тъжно за Гор, тъжно ми е, че му се налага да диша всеки ден”. А след смъртта на Капоти Видал казва: „Отвращавам се от Труман така, както човек се отвращава от мръсно животинче, което е успяло да се промъкне в къщата му”.
Марио Варгас Льоса и Габриел Гарсия Маркес
Двамата са близки приятели преди 1976 г., но след това не си говорят в продължение на 31 години. Приятелството им приключва, когато Льоса удря Гарсия Маркес в лицето на червения килим на премиера в Мексико. Марио Варгас е ядосан на приятеля си, защото жена му се обръща към Маркес за „консултация”, след като той ѝ изневерил.
Превод Кристина Цонева по материали от „Гардиън“
