„Спомен за моите тъжни проститутки“ е хроника на жените и века

11.09.2017 Критика

Людмила Еленкова

209058_b „Спомен за моите тъжни проститутки“ е последният роман на патриарха на латиноамериканската проза, носителят на Нобелова награда за литература, човекът останал до края на дните си обиден на България – Габриел Гарсия Маркес. Книгата е събирателен образ на всички жени в живота на Маркес и реверанс към японския писател Ясунари Кавабата. Затова големият колумбиец поставя за мото на „тъжните проститутки“ цитат от романа на Кавабата „Къщата на спящите красавици“.

В дълбок сън потъва именно девица, избрана от 90-годишният му герой и то не къде да е, а в публичен дом. Живо доказателство, че сексът и младостта са последното нещо, с което човек би се разделил, че плътта върви към своя залез – заспиването означава смърт.

“Спомен за моите тъжни проститутки“ е разказ на мъж, „грозен, срамежлив и старомоден“. Той прегръща всяка социална кауза като жена, често словоблудства, свежда публичния ефект на думите си до трайността на уличници. Но все пак, защото са негови, егото му ги приема за дами. Неуспял журналист, твърде стар за любовник, на Маркесовия герой не остава друго, освен да брои пред огледалото всеки спомен, който годините му отнемат. Да бъде хроникьор на жените и века, които се изплъзват от ръцете му и да наблюдава как една мъжка страст се стопява до бащинска загриженост. Даваме ли достатъчно преди да получим, физически или морално първо си отиваме, кое ни увлича – обществената поквара на времето или личната ни склонност към порока… все въпроси, нахвърляни с величествения размах на Маркес. В последния му роман, преведен на български – “Спомен за моите тъжни проститутки“.