Лира Литературно-рекламна Агенция
Есен е. Септември е. С наближаването на учебната година се засилва разразяващият се през лятото дебат, четат ли децата, както преди. Това е спорна и разисквана тема не само у нас. С навлизането на технологиите в почти всяка област на всекидневието, много хора смятат, че са застрашени някои от типичните им навици, един от които е четенето. Все повече родители обвиняват дигитализацията за намаления интерес на децата си към печатните издания и към задължителната учебна литература. Наистина ли проблемът е в технологиите? Или в растящото поколение? А може би в нежеланието ни да се адаптираме към промените? Представяме ви мнението на специалистите-издатели, публикувано в „Гардиън”:
- Разпространена напоследък е гледната точка, че „момченцата вече не четат, дори и момиченцата не харесват това занимание, както преди…“ Родители и издатели по целия свят (а и доста обстойно у нас напоследък, бел. на ред.), винят разнообразието на форми за забавление в интернет.
„Родителите имат движеща роля в избора на четиво на децата си, дори когато не го осъзнават”, казва издателят Майкъл Норис. „Това настройва децата отрицателно. Те трябва сами да избират какво да прочетат”.
Той обяснява, че много семейства са си позволили да наложат стереотипа на четенето като „добро” занимание, а електронните или дигитални игри като „лошо”. Всъщност, добре е родителите да помогнат четенето да се асоциира с удоволствие, точно както правят игрите.
Едно средностатистическо дете „консумира” огромно количество медийни продукти ежедневно – телевизия, видеоигри, аудио съдържание. Когато не играят игри или не слушат музика, повечето подрастващи прекарват времето си на телефоните, в разговори, писане на съобщения и пр. Книгите изобщо не присъстват в съзнанието им.
Затова издателите ще си помогнат, ако работят с производители на дигитално съдържание (например игри), и те промотират материалния им носител – книгата. Вторият съвет на специалистите е дeцата да говорят директно с билиотекари и книжари, докато родителите стоят настрани. Нека децата сами изберат какво да четат.
„Дори възрастният тихо да присъства, когато в книжарницата се обърнат с въпрос към детето какво харесва да чете, то е склонно да даде отговор, който би задоволил родителя. Отговорът му би бил различен, ако остане само с книжаря или библиотекаря”, казва Норис.
Третият му съвет е родителите да не определят конкретни книги като подходящи за възрастта на децата им. Малките трябва сами да преценят ще се справят ли със съответното заглавие и да знаят, че винаги могат да го оставят, ако им се стори прекалено лесно или трудно. „Баща ми ме накара да прочета „Ловът на „Червения октомври” от Том Кланси твърде рано и след това с години не хванах друга книга на Кланси”, допълва Норис.
Освен това, родителите не бива да налагат своите предпочитания на децата си, например, като много се ентусиазират за книга, която те са чели като малки. Четенето е строго лично изживяване и не трябва да става част от масовия маркетинг.
Кристина Цонева, по материали от „Гардиън”
