Начало / Критика / Книга събитие и спасение

Книга събитие и спасение

Любина ЙОРДАНОВА

206192_bВ свят като днешния, в действителност като българската дневникът-наставление на Марк Аврелий „Към себе си” е събитие и спасение. Със своето универсално и мъдро звучене, думите на римския император и философ са стожер във време на фалш и безчестие и ширеща се липса на хора за пример; във време на мълниеносна промяна и несигурност и все по-осезаемо чувство на безсилие и безсмислие.
Именно усещането за един неотменим вътрешен Аз превръща тази книга в източник на себепознание и изконни принципи.
Писана в продължение на десет години след 166 г. на старогръцки език, тя съдържа дванадесет части (книги) в духа на стоическата философия, на която Марк Аврелий посвещава  начина си на живот и възгледите си.
„Към себе си” е съкровена изповед, с искрени и дълбокомислени разсъждения за човешкия разум и душа, обществото, божественото, смъртта и живота, тленността и вечността…
Актуалното звучене на книгата, създадена преди осемнадесет века във времена на остри социални проблеми и непрестанни военни действия, я правят неотменим и верен водач във всяка житейска ситуация.
Тя е етичен кодекс за за всеки човек от всяко време и място!
Която и страница да отгърнеш, всеки параграф блести със зрялост и проницателност. Затова с основание „Към себе си” се смята за една от големите скъпоценности в литературната съкровищница, нареждайки се редом до великолепните трактати „Дао дъ дзин” на Лао Дзъ и „Изкуството на войната” на Сун Дзъ.

„Винаги трябва да помниш каква е природата на цялото и каква е твоята природа. И как едното е свързано с другото, и каква част от какво цяло е твоята собствена природа. И че никой не те спира винаги да казваш и да правиш всичко в съгласие с природата, от която ти си част.
Колко бързо изчезва всичко – самите тела във Вселената, а във времето споменът за тях. Каква е природата на всички осезаеми неща и особено на онези, които ни примамват с удоволствия или ни плашат с болка, или ни правят прочути чрез нетрайна слава? Колко са безполезни, отблъскващи, пошли, преходни и мъртви. Задачата на интелектуалното умение е да открива и да наблюдава всичко това. Да забелязва и кои са тези, чиито мнения и гласове пораждат славата. Какво е смъртта? Истината е, че ако човек я разгледа сама по себе си и със силата на разума отдели от нея всичко въображаемо, няма да я смята за нищо повече от действие на природата. И ако някой се страхува от действията на природата, той е дете. Смъртта обаче не само е действие на природата, но и нещо, което подпомага целите на природата. Как човек се свързва с Бог и чрез коя част на съществото си и кога тази негова час е готова да се отдели от тялото?
Ако откриеш в човешкия живот нещо по-добро от справедливостта, истината, въздържаността, силата на духа, с една дума, нещо по-добро от удовлетворението на твоя ум от нещата, които ти помагат да правиш в съгласие с разума и с всичко, което ти се е паднало като дял независимо от твоя избор, казвам, ако намериш нещо по-добро, обърни се към него с цялото си сърце и се радвай на това, което смяташ за най-добро. Но ако нищо не е по-добро от бога, който живее у теб, на когото се подчиняват всички твои желания и който внимателно разглежда всички твои впечатления и, както казва Сократ, е неподвластен на чувствата, и се подчинява на боговете и се грижи за хората, ако намериш всичко останало по-дребно и по-незначително от него, не обръщай внимание на нищо друго. Защото ако веднъж се отклониш и му се предадеш, вече няма да можеш неотстъпно да предпочиташ доброто, което е единственото твое благо и твоята истинска същност…

Имаш ли разум? Имам. Защо тогава не го използваш? Защото ако той върши работата си, какво друго ти трябва?
Защото външната показност покварява разума по удивителен начин и най-дълбоко е заблуждението ни, когато сме сигурни, че се занимаваме с дейности, достойни за усилията ни.

Помисли какво се случва с всеки от нас в един кратък миг – засягащо тялото и душата. И няма да ти се стори чудно, че много повече неща, или по-точно, всичко съществува едновременно в онова Едно и Цяло, което наричаме космос.

Жалко е, когато в този живот душата първа отказва да ти служи, докато тялото още продължава.

Често съм се чудил, че всеки човек обича себе си повече от всички останали хора и все пак цени собственото си мнение за себе си по-ниско от мнението на другите. Затова, ако някой бог или мъдър учител се представи пред човек и му предложи да не мисли за нищо и да не планира нищо, което не би изрекъл веднага на глас, той не би могъл да издържи това дори един единствен ден. Така ние се притесняваме от онова, което ближният ни би помислил за нас, повече, отколкото от онова, което самите ние мислим за себе си.”

Прочетете още

e6f04ded5326dde3c9695c63b7c6f843

Докато чета Сенека: „Почивката без книги е смърт и погребение за живия човек.”

Иван ГОЛЕВ В тези дни на принудителен духовен купон с един участник седя на компа …