Начало / Критика / „Мебет“ – притча за руската сила

„Мебет“ – притча за руската сила

Людмила Еленкова

Дебютният роман на Александър Григоренко „Мебет“ е една от литературните сензации на 2012 г. в Русия. Името на 49 годишния писател от Красноярск нареждаме до арменката Нарине Абгарян, която наскоро изгря у нас. Ценителите на литературния фолклор знаят и Чингиз Айтматов, а извън бившите съветски републики, е добре да споменем финския народен епос Калевала“. През призмата на всички тях четем „Мебет“.cgiirbis_64.exe

Древните саги за богочовека, готов сам да направлява съдбата си напук на нейните прищевки, да възпроизвежда своята сила, да приема еднакво живота и смъртта, са обект на всякакви жанрове, от различни епохи.

Александър Григоренко разгръща тази идея на възможно най-отдалеченото, съвсем непознато и почти неосквернено от човешки крак и литературно перо място – руската тайга. Там се ражда неговия герой – Мебет, „любимецът божи, който сам си е закон“. Сред пустош, в която хлапетата играят със стрели, мъжете пълнят лулите си с мъх, жените погребват децата си в хралупи, всички се подчиняват на своята животинска природа. Не нея възпява книгата на Григоренко, тя е само фон към вътрешния пейзаж на хора, в които човешкото е заглъхнало и единствено повика на кръвта може да го вдигне. За сватба и на бой за честта им, или в лов за прехрана. Книгата е разделена на две части, както се разполовява съзнание, достигнало пределите на своите възможности.

В първата щедро прелива бита, в нея Мебет превзема света, както умее – краде жена за себе си и друга, за своя син, ловува на чужди територии, граби и отмъщава, гордее се, че отглежда момче, което на дванайсет години носи вълк у дома, а на седемнайсет хваща лос, даже спретва битка между родовете. Именно той – негова проекция във времето, се оказва ахилесовата пета на героя. Младежът нелепо загива и чувства, неизпитвани до този миг, преобръщат суровия делник в тайгата.

206308_bВъв втората част на романа, един волеви акт – героизма на Мебет, не спира до физическо поражение и бягство, нещо повече – издига се над земната си цел, за да поеме като бумеранг всички неща, от които години наред се е пазил. Воинът минава през 11 кръга на ада, отнето му е онова, за което е награждаван и духовете на обидата и обичта, на старци и младенци, на живи и мъртви, се изправят като морален съдник пред очите му. Мъжеството и гордостта получават възмездие.

Днес светът е потресен от ужасния терористичен акт на 3 април 2017 в метрото на Санкт Петербург. На мнозина не им е до руски книги, други смятат събитието за предопределено, подобно на хората от Далечния Север, които посрещат елен със стрела в тялото като знак за война. Да приемем, че и перото на Александър Григоренко е забито в историята на една земя, просмукана от кръв и изгубена в необятност, но призована от древността да бъде свята.

Последен има думата внука на Мебет, накрая той свежда спомена за своя дядо до притчата, която четем задъхани и удивени.

Финалът й е прощален: Искам да ти предам: за да се изпълни великата участ, написана на небесата за някои от хората, не е нужен цял живот. Понякога стигат и няколко дни и дори няколко часа преди смъртта, посрещната в покой и мир”.

Прочетете още

221977_b

„Дванайсетте стола“ – сатира за всяко време

Всяко общество има своя Остап Бендер и всяка литература заслужава  „Дванайсетте стола“ Шедьовърът на Илф …