Начало / България / „Орелиен“ – романът, за който е важно да говорим

„Орелиен“ – романът, за който е важно да говорим

aurelien3Луи Арагон е писател, чиито творби не бива да събират прах по рафтовете у дома. Литературата му удря и поглъща. „Орелиен“ е голям, гениален и тежък роман, който ни отвежда в Париж между двете световни войни. Среща ни с дълбоки и противоречиви персонажи.

Орелиен и Беренис се срещат в един препълнен и гъмжащ от изкуство Париж. Двамата не се харесват. Орелиен дори я намира за грозна. Нелогично и нередно е да стоят един до друг. Тя има съпруг и не е от изваяните красиви жени, по които се обръщат господата, но какво знаят двамата наивници при първата си среща? Нима могат да бъдат подготвени за това, което им готви животът?

Когато Орелиен видя за пръв път Беренис, тя му се стори направо грозна. Изобщо не му хареса. Не му се понрави облеклото ѝ. Той лично никога не би избрал такъв плат. По въпроса за платовете си имаше определено мнение. Този десен се срещаше на всяка втора жена. Какво можеше да се очаква от жена с име на източна принцеса, която очевидно пет пари не дава дали се облича с вкус, или не. Този ден косите ѝ бяха безцветни, неподредени. А късо подстриганите коси изискват постоянни грижи. Орелиен не би могъл да каже дори дали е руса, или кестенява. Едва-едва я бе погледнал. И от този бегъл поглед му бе останало само смътно, общо впечатление, навяващо усещане за скука и раздразнение. Той самият се запита защо. Странно несъответствие.

Романът връща към годините на позабравените днес любезност и скромност. Тежкото перо на Арагон с лекота рисува една интелектуална и изтънчена среда на хора, които знаят как да живеят и как да докосват душите си.

Френският писател е роден в Париж през 1897 година и е сред основателите на дадаизма и сюрреализма. Неговата любима Елза Триоле е една от най-големите му музи.

В „Орелиен“ прозира емоционалният трепет на Луи Арагон към неговата Елза.
В „Орелиен“ читателят изживява влюбвания с всяка следваща страница и накрая… след последното изречение нищо не е същото. Вратата към онзи стар Париж е затворена. Орелиен и Беренис вече ги няма.  Но литературното изживяване… то остава завинаги.