Начало / Критика / Игра със съдбата по български

Игра със съдбата по български

Людмила ЕЛЕНКОВА

203261_bРоманът на Емил Андреев „Нашата книга“ е достоен начин да изпратим старата година и да посрещнем новата (заедно с роднините от чужбина). Понеже все си мислим, че сме запокитено буре с барут в мазето на някоя кръчма, което по тази причина няма шанс да избухне. И действието тук се търкаля като бита ни – едната половина броди из софийските улички зад Халите, в заведение, кръстено „Чичовци“, одимено от теориите на пиянстващи родолюбци, другата – зад граница, в Лондон, с грижа за внучето, което се ражда и ще порасне достатъчно, та да намери живота на своя дядо интересен за книга. Книгата, която той е написал преди се запилее във времето. Емил Андреев вплита двама писатели, една жена и каузата за България в триъгълник, но не просто любовен, в екшън, но не безсмислено кървав, в драма, но всъщност комедия. Всеки герой изпълнява поръчки, реагира, сякаш е функция на чужда воля и извънмерна власт. „Нашата книга“ е нашата страна днес, където творчеството е сведено до бизнес проект, историята – до низ от конспирации за възмездие, въображението – до налудничав канал за телепатия. Защото ако всеки можеше да убие по някой политик със силата на мисълта си, воден от мотива да защити една любов, тогава щяхме да сме светлинни години напред, вместо да пристъпваме към света от положението на криворазбрана цивилизация. Действието на този роман е оставено в женска ръка, затова ведро, грижовно и пакостливо се разпростира сюжетът му. Мъжете се отбраняват в тихите подаръци на съдбата, кръшкат, учейки се от слабостите си, и в крайна сметка се прибират вкъщи. Може ли да бъде купен българският дух, има ли сума и власт, която да покрие пребиваването ни в чужди измерения, пък било то страни или технологии? Няма такъв филм, „Нашата книга“ го реже на парчета. Дори и с ретроспективния поглед на внучката от Лондон. Именно тя я разказва от своето бъдеще.