Начало / Критика / „Каквото ти принадлежи“ – дълбоко интимният дебют на Гарт Грийнуел

„Каквото ти принадлежи“ – дълбоко интимният дебют на Гарт Грийнуел

Виктория Алберт – „Хеликон Витоша“

202705_b

Една налудничава жажда. Един копнеж по това, което „нормалните“ наричат табу. С новелата „Митко“ (2010) и последвалият роман „Каквото ти принадлежи“ американският автор Гарт Грийнуел разкрива на читателя звука от най-тънките струни на човешката чувствителност. А какво може да разчувства човек повече от трагична любовна история?

Каквото ти принадлежи“ разказва за онези любови, които могат да разбият сърцето ти, да те разплачат, да те върнат в реалността и накрая, потънал в собствената си морбидност, да си кажеш, че все пак си получил точно това, което ти принадлежи. А всичко изглежда толкова обикновено – отегчен от българската есен, американец и преподавател в американския колеж, разхождайки се около НДК, чува глас. Този глас предстои да преобърне живота му… целия му живот. Гласът на Митко – онзи вълшебен момент, когато разбираш, че повече нищо няма да е каквото е било до сега.

Митко. Момчето, което повишава глас там, където другите хора рядко го правят. Момчето, което някога е обичало и е било обичано, но сега продава тялото си в софийските обществени тоалетни. И да, именно в него се влюбва американският преподавател. От този един-единствен миг на среща в градската тоалетна се преплитат двата фатално различни живота на двама нещастни, но по-живи от всякога човека. Тук се губят представите за пространство, време, както и за това какво е „редно“ или „нередно“. И повече никой не може да се върна назад, нито да забрави.

Романът проследява не само една любовна история, но и живот на чужденец в България. Пришълец – той винаги ще е чуждият и България винаги ще му е чужда. С премерени думи, без да се стига до крайност в гледната точка на автора, творбата описва както хубавите места, така и неприятните. Чужденецът бива въвлечен в манипулация и изнудване от един младеж, изгубил преждевременно посоката си, изгубил се в тъмната страна на града и останал невидим за обществото.

Грийнуел е постигнал това, което литературните критици наричат шедьовър. Поставени са паралели между два свята – детинските представи на един американец, роден в земите на Юга, миналото, което отрича и осъжда строго хомосексуалните връзки, и този на настоящият момент, който е обримчен в порочен кръг от страдание, съжаление, страст, невъзможна любов и една неизлечима болест. Спасението е някъде там, в бъдещето, където: „Това е животът, който има значение, истинският живот, който ни освобождава от самите нас.“