Лира Литературно-рекламна Агенция
Благодарение на няколко странни възрастни хора писателят Фредрик Бакман бързо се нареди сред най-популярните скандинавци в света. Години след излизането си „Човек на име Уве“ продължава да е бестселър и в класациите на най-продаваните книги в цял свят. Част от славата на романа се дължи и на едноименния филм, който прати Бакман в една и съща орбита с покойния автор на трилогията „Милениум“ Стиг Ларшон.
Успехът на Уве, Брит Мари и сие не подмина и САЩ. В. „Ню Йорк Таймс“ отдели специални страници на Бакман. Писателят разказва пред изданието, че преди да види бял свят „Човек на име Уве“ е била тотално игнорирана от издателите и няколко път отхвърлена за издаване. След няколко месеца откази, той започнал да се отчайва и да мисли, че най-вероятни никога няма да намери пазар за историята на своя герой – 59-годишен шведски вдовец, който прави неуспешен опит за самоубийство.
„Винаги ми отказваха с един ред: „Харесахме романа Ви. Мислим, че писането Ви има потенциал. Но не виждаме търговски потенциал. Още си пазя бележките“, казва 35-гдишният Бакман. В момента той живее с жена си и двете си деца извън Стокхолм. От позицията на миналите години критиката започва да изглежда абсурдни. Четири години по-късно „Човек на име Уве“ е продадена в над 2,8 милиона екземпляра по цял свят и се изравнява с „Милениум: Мъжете, които мразеха жените“ на Стиг Ларшон по популярност като продукти на шведската съвременна литература.
В Швеция „Уве“ е бестселър с продадени 840 000 копия. Тя е адаптирана за театъра, а филмовата версия печели награди в Швеция. О скоро филмът е по екраните в САЩ и цял свят. Романът е преведен на 38 езика, включително арабски, турски, латвийски, японски. Бакман вече има милиони почитатели навсякъде, дори в Южна Корея, където книгата също има голям успех.
„Никой не знае защо всъщност се получи така. Дори корейският издател още не разбира какво се случи“, допълва Бакман. В САЩ „Уве“ тръгна бавно. С месеци продажбите вървяха скромно, но стабилно. След това избухнаха. Романът влезе в класациите чак 18 месеца след излизането си и остана там 42 седмици. Издателят за Америка „Атриа Букс“ вече пусна 40 (!) допечатки и е продало над милион копия.
„Книгата говори със страхотен глас. Тя беше нещо различно от всичко, което бях чел. Не беше типичният за Скандинавия ноар-роман, но беше скандинавска, със сигурност. Беше различна“, казва издателят Питър Борланд.
Бакман не се вписва в нито един очевиден жанр. Няма никаква гаранция, че хуморът в книгата ще пасне на американците, или на който и да е читател от каквато и да е националност. И все пак „Атриа“ рискува и издава 6600 копия с твърди корици – което не е никак лошо за дебютен преводен роман. Оказва се, че към книгата обаче има огромен интерес от независимите книжарници. Например The Book Bin в Нортбрук продава около 1000 копия, предимно благодарение на препоръки от уста на уста.
„Прочетох я и веднага я прехвърлих на колегите си. Казах им, че може да съм луда, но тази книга е абсолютно прекрасна. В книжарницата работим 10 човека. И това беше един от редките случи, в които всички се съгласихме и обединихме около едно мнение“, казва Нанси Усиак, книжар в магазина.
След успеха на „Човек на име Уве“, Бакман се превръща в знаменитост, а апетитът за останалите му романи е огромен. Стилът му става мярка и мнозина издатели и автори се опитват да се сравняват, а „Като „Уве“ вече е етикет, търсещ гаранция за качество.
„Пиша доста бързо, защото съм много чувствителен“, казва Бакман.
Американското издание на „Баба праща поздрави и се извинява“ вече е продадено в над 500 000 екземпляра в САЩ и също стигна до върховете на класациите за бестселъри. „Брит Мари беше тук“ също се радва на успех. „Атриа“ държи правата и на останалите, неиздадени на английски, книги на Бакман, включително новелата „And Every Morning the Way Home Gets Longer and Longer“.
Но да се върнем към Уве. Идеята за книгата се появила преди 5-6години, когато Бакман бил фрийланс автор в сп. „Кафе“ в Швеция. Той така и не бил завършил университета, и работел като шофьор и разносвач на храна, взимайки нощни смени и такива през уикенда, за да може да пише през деня. Един от колегите му в „Кафе“ написал в блога си, че срещнал човек на име Уве, който избухнал от гняв, докато си купувал билети за един музей на изкуството, но се укротил след намесата на жена си. „Жена ми четеше блога и каза: „Това е живот, като този с теб.“ Аз по принцип не съм много социално адекватен. Не мога много добре да говоря с хората“, казва Бакман. След тази случка Бакман започнал да пише материали в блога на „Кафе“, които са с общо заглавие „Аз съм човек на име Уве“.
Бакман разбира, че всъщност е създал скица на истински литературен герой. Романът му започва да се оформя. „Има много от мен в него. И двамата, когато се вбесяваме, го правим заради принципа. Ядосваме се, когато хората не разбират защо сме гневни“, казва авторът.
След толкова много откази от издатели, Бакман зарязва ръкописа си и започва да работи върху комичен мемоар за предизвикателствата на бащинството. Той вече е завършил втората си книга, когато шведският издател „Форум“ най-накрая му прави оферта за „Човек на име Уве“. Бакман обаче настоява издателят да купи и двете му книги, които в последствие излизат в един и същ ден.
Успехът обаче не променя писателя. Бакман все още не е привикнал към живота на знаменитостите. „Всеки ми казва колко съм велик, колко прекрасен писател съм. Постоянно искат да си правят селфита с мен. Но това не е здравословно, защото може да започне да ти харесва. Но трябва да продължиш да пишеш все едно го правиш за 20 човека. Не повече. Иначе може да откачиш“, завършва шведът.
