Начало / Критика / „Двадесет и петият час“ на К. Вирджил Георгиу: антиутопията на XX век

„Двадесет и петият час“ на К. Вирджил Георгиу: антиутопията на XX век

Виктория Алберт, „Хеликон Витоша“

„Keep smiling! – нареди офицерът с поглед, вперен в Йохан Мориц. – Smiling! Smiling! Keep smiling!“

204037z

Активната страна на злото – ето с това се сблъсква всеки, който дръзне да пожелае спокоен живот, уютен дом с православни порядки, когато обществото е изправено пред жестокия бич на Втората световна война. Румънската антиутопична творба „Двадесет и петият час“, описана от Мирча Елиаде като „Изразяваща терора на съвременната история“, е не просто тъжна история за един беден човек, принуден да живее с несправедливостта на „досието“, но представя на читателите личната история на автора Константин Георгиу. Като богослов и православен свещеник Георгиу се впечатлява от ужаса на войната на ежедневно ниво, но също така предрича духовния упадък на човечеството, което предстои да отстъпи пред процесите на модернизация, наложени от Западния свят.
Сюжетът на романа проследява живота на Йохан Мориц – беден селянин, който не успява да замине за Америка, от където се е надявал да се завърне с богатство, и неговата съпруга Сузана – богаташка дъщеря, чието семейство не познава спокойния живот на православния християнин. Във време на глад, мизерия, болести и постоянна тревога от неизвестното, Америка и „американската мечта“ остават недостижима утопия за обречения балкански народ, а дехуманизацията и „адското клеймо“ на „досието“ се превръщат във все по-осезаема реалност. Съществуването на човека е загубило представата за личност, а на нейно място се е настанила трагичността от нещо така желано, но невъзможно – свободата на личността.
Историята на „Двадесет и петият час“ е преведена на 31 езика, а през 1966 година е екранизирана от режисьора Анри Верньой. Творбата е своеобразно събитие за времето, когато е написана, защото до този момент много малко други автори са се осмелили да разкажат с такава проницателност истината за упадъка на Европа и ценностната система. От идеята за европейска цивилизация остават само руини. Йохан Мориц е образ, съдържащ в себе си повече въпроси, отколкото отговори. Възможно ли е човек да продължи живота си, след като е станал жертва на чуждата идеология? Възможно ли е да се забрави и да бъде простено, когато в личната ти история са записани часове на недояждане, възпаления, опасност от загуба на зрение, които са следствие от странствания по лагери? Редовете на романа черпят именно оттук своята сила – те са свидетелство.
Въпреки тъжната участ на автора и неговия литературен герой, Георгиу е решен да покаже на света другата страна – душевната сила и жажда за живот са винаги победители пред нищетата на физическото. Един въпрос обаче остава неизяснен до сетния дъх на автора – защо?

 

Прочетете още

thumbs_added-mezzanines-square-one-carturesti-romania-0416.jpg.770x0_q95_crop-smart_upscale

„Картурещи“ – складът на румънския Дядо Коледа

Може би май не е най-подходящият месец да се пише за Дядо Коледа, но когато …