Лира Литературно-рекламна Агенция
Някои от тях промениха историята, други пък вдъхновиха мнозина за подвизи. Отвориха ни и очите… Без да твърдим, че са най-големите или най-великите, ето седем книги, които създадоха литературния облик на двайсети век. Сега времето е вече твърде различно, за да се появи нещо, което да ги доближава. Просто еталоните са други…
„ОДИСЕЙ” е писана от Джеймс Джойс между 1914 и 1920 г. Публикуването на романа започва на части през 1918 г. Преспокойно можем да кажем, че литературата на миналия век се гордее най-много именно с тази книга. В началото била забранена за разпространение в родината на автора. Трябва обаче много малко време, за да получи „Одисей” световна известност. 800-те й страници са трудни за преодоляване. Но си заслужава.
„1984” е публикувана през 1948 г. Оруел предлага една антиутопия, всъщност може би първата, която ражда и много подражатели. Донякъде писателят описва света, в който живеем днес. Основните постулати са три: „Войната е мир!”, „Свободата е робство!”, „Невежеството е сила!” Зачетете се и ще откриете още много прилики с действителността ни днес.
„СПАСИТЕЛЯТ В РЪЖТА” е създадена в средата на двайсети век. Накратко, кара те да се замислиш над стойностните неща и да навлезеш в дебрите на човешката душевност. Интересното е, че макар да е написана за възрастни читатели, „Спасителят в ръжта” се чете десетки години изключително от младежи. Превръща се в първия им урок по морал, очертава нормите на обществото, в което живеят. Донякъде и фалша му. А преди всичко е и страхотно разказана от Дж. Селинджър.
„ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ” – огромна, впечатляваща, поглъщаща. В основата си написаното от Толкин е вълшебна приказка, най-популярното произведение в жанра фентъзи. Но влиянието, което английският писател оказва върху културата и литературата, е просто необяснимо. Университетски учен, самият той буди интерес с многообразните си интереси и занимания. „Властелинът…” пък създава на последно място, за да забавлява подрастващата публика. Това е епос, който има дълбоки философски корени. Епос, който всеки трябва да прочете.
„АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ” също е създадена малко след средата на столетието. Айн Ранд съчетава фантастика и реализъм, утопия и антиутопия. Поставя въпросите за смисъла на битието по непознат дотогава начин, като им отговаря също толкова нестандартно. Произведението е окачествявано като „спорно”, но в наши дни е придобило статут на класика. Именно благодарение на него и самата Ранд е считана за един от най-влиятелните мислители на нашето време.
„ОДИСЕЯ В КОСМОСА” – със своето произведение Артър Кларк изпреварва цял цикъл в развитието на технологиите. Затова и е трудно да определим „Одисеята…” му просто като фантастична творба. Едно е безспорно – чрез нея Кларк демонстрира и невероятния си талант на разказвач.
„АРХИПЕЛАГ ГУЛАГ” е много различна, а също така много достоверна. Солженицин изнася в нея визитната картичка на един черен режим, в чиято основа е стремежът да бъде погазвана личността. Написана изключително ярко, „Архипелаг Гулаг” се превръща в най-четената на Запад книга за съветския режим. Приемана е обаче нееднозначно, защото авторът бива обвинен във фалшифициране на факти от архивите и преднамереност. Въпреки това книгата му си остава най-яркото писание за епоха, причинила много страдание.
