Лира Литературно-рекламна Агенция
Колко условни са нещата на този свят, включително и в литературата!…
Може би не всички знаят, че към романа си „Война и мир“, който веднага след публикуването му е признат за шедьовър, Толстой след време се е отнасял, меко казано, скептично. През януари 1871 година в писмо до поета Афанасий Фет той признава: „Колко съм щастлив… че няма повече никога да пиша многословни глупости като „Войната“.
Кокетство ли е това? Тази мисъл обаче постоянно се промъква и в личните дневници на писателя: „Хората ме обичат заради алабализми като „Война и мир“ и т.н., които кой знае защо им се струват много важни.“ (1908)
Приблизително по същото време Толстой здраво сконфузил един от гостите се в Ясна Поляна, който възторжено му благодарил за създаването на „Война и мир“: „Това е все едно някой да отиде и да каже на Едисон: „Аз много ви уважавам за това, че така добре танцувате мазурка.“ И по всичко личи, той не се е правел на интересен.
Основният му упрек към „Война и мир“ (пък и към други свои романи) е била, че това е литература за образованата класа, непонятна на народа: „Пасти, а не хляб насъщен“. По това време Толстой вече е бил увлечен от създаването и развитието на нова народна просветителска литература. „Пастите“ вече не са му били интересни.
Тъй че, добре да имаме едно на ум, когато въздигаме някоя нова книга до небесата.
