Ерих Мария Ремарк: Тайната на вечната младост е в умението да се забравя

Един от най-големите европейски писатели Ерих Мария Ремарк е роден на 22 юни 1898 г. в Оснабрюк, Северна Германия. Автор е на 14 романа, сред които „Трима другари“ (1937), „Триумфалната арка“ (1946), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикуваният „Сенки в рая“.

Всеки от нас, който обича Ремарк, пази в сърцето си спомена за безсънните нощи с някоя от тези книги в ръка. Сдържаната тъга и ненатрапващата се житейска устойчивост са навярно сред най-красивите черти на неговите герои. Изгонен от родината си от нацистката власт, той намира своята обетована земя първо във Франция, после в САЩ, а накрая в Швейцария, където на днешния 25 септември през 1970 г. в Локарно приключва физическият му земен път. Но истинската територия на неговия дух са милионите му читатели, които и до днес „живеят и мрат“, добили сили и укрепнали от мъдрите послания в дълбоко хуманните му творби. Да си припомним някои от тези послания:

Не винаги иска прошка този, който е виновен. Иска я този, който държи на отношенията.

Най-голямата ненавист възниква към този, който е успял да се докосне до сърцето ти, а после е плюл в душата ти.

Престанем ли да вършим глупости, значи сме остарели.

Първият човек, за когото мислиш сутрин и последният човек, за когото мислиш нощем, е или причината за твоето щастие, или причината за твоята болка.

Никой друг не може да ти стане по-чужд от този, когото някога си обичал.

Не вземайте нищо близо до сърцето. Не са много нещата, които дълго време остават важни.

Колкото е по-примитивен един човек, толкова по-високо мнение има за себе си.

Странно как избираме какви ли не пътища, за да скрием своите искрени чувства.

Твоят човек не е този, на когото „с теб му е добре” – с теб може да е добре на стотици хора. На твоя човек „без теб му е зле”.

Който твърде често се оглежда назад, може лесно да се спъне и да падне.

Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.

Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изтласкват настрана.

Да се родиш глупав не е срамно, срамно е да умреш такъв.

Най-страшно е времето. Мигът, чрез който живеем и който въпреки всичко не ни принадлежи.

Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчено като побъркан.

Щастието е най-неопределеното нещо на света, което струва най-скъпо.

Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.

Във всяка любов има желание за вечност и в това се крие вечната любовна мъка.

Най-силното чувство е разочарованието… Не обидата, не ревността и дори не ненавистта… след тях в душата все пак остава нещо. След разочарованието остава пустота…

Майката е най-трогателното нещо на света. Майка – това е да прощаваш и да се принасяш в жертва.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔