Лира Литературно-рекламна Агенция
„За градинарството“ е дело на бенедиктинския монах Валафрид Страбон. Написаната на латински поема предава възхищението на един чувствителен човек, съзерцаващ красотата на природата.
Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. е период, през който се възражда интересът към античното наследство. Карл Велики искал да направи двора си културно средище и били създадени благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Много от творбите остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци, но има и прекрасни вдъхновени средновековни поеми, каквато е и тази книга. Авторът е монах, грижещ се за градината в манастира „Райхенау“. Манастирите през този период са средища на духа, съхранили писмената традиция и култура. Монасите били високообразовани. Подобен е и случаят с автора на „За градинарството. Страбон е блестящ поет и теолог, имащ достъп до богатата манастирска библиотека. Бенедиктинецът е бил наставник на бъдещия крал Карл Плешиви. За Страбон растенията са чудеса, които имат силата да хранят и лекуват тялото, но също и да облагородяват душата. Той поетично описва билките в градината на манастира и техните лечебни свойства. Страбон умело съчетава античната писмена традиция с практическия опит. Личното преживяване на чудото на живота чрез ежедневен труд е съчетано със задълбочено образование и жив литературен интерес. Всеки, който някога се е грижил за своя градина, ще познае както трудностите, така и радостите си в тази поема. Наред с полезните рецепти, в стиховете на Страбон има умиление, любов и възхита пред Божието творение, които извикват в съзнанието образите на ароматна мента, разцъфнали рози или дъхави бели кремове.
Книгата е част от елитната библиотека „Тезаурус“ на издателство „Изток-Запад“. Настоящето издание на „De cultura hortorum“, се предлага за пръв път на българския читател. Преводът от латински, обширната уводна студия и коментарите са дело на Калина Босева. Уводът проследява както житейския път на автора и бурния исторически фон на епохата, така и развитието на манастирските градини през вековете, възникването на бенедиктинското монашество и неговата роля за развитието на манастирската медицина. Коментарът предлага критично разпознаване на описаните от Страбон растения и информация за свойствата им според античните автори и за съвременната им употреба и разпространение и препраща към фактологичните и поетичните източниците на поемата, а и обяснява реалиите и трудните места в текста.
Автор на оформлението на корицата е Андрей Козарев.
ОТКЪС
Започва книгата за градинарството
на Страбо, или Страбон,
и дано начинанието бъде благополучно.I. За обработването на градината
Макар че са много достойнствата на спокойния живот, не на последно място сред тях е радостта на този, който, отдаден на пестумското изкуство, се е научил да полага грижите на безсрамния Приап. Каквато и да е отредената ти нива, дали е трошлив безплоден чакъл върху пясъчен нанос, или е плодородна с обилната си влага, дали е разположена далече на извисяващи се хълмове, или е достъпна в ширналото се поле, дали е на склон или в долините, тя няма да откаже да роди плодовете на местните растения, стига само твоето усърдие да не е спънато от леност, стига да не показваш с необмислени начинания пренебрежение към многобройните прийоми на градинаря, да не те е срам да изцапаш ръцете си, загрубели от работа на открито, и да не избягваш да слагаш кошници, пълни с тор, в изсъхналата почва. Тези неща ми ги изясниха нe само всеобщото мнение, нито само четенето на стари книги, а работата и старанието, които предпочетох пред дългите дни почивка, и те чрез практиката ми дадоха опитност.
II. Трудността на започнатата работа
Студената зима, подобна на старостта, търбух, поглъщащ жестоко упоритата работа на цялата година, се скри в най-дълбокото си убежище, прогонена от идването на пролетта по земята, а тя, живот и слава на годината, се приготвяше да заличи ужасните следи на алчната зима и, връщайки облика на света, да придаде отново предишния блясък на изнурените поля.
Вече по-свеж повей проясняваше времето, а тревите и цветята започваха да следват зефирите, като протягаха тънките крайчета на корените си, които дълго се бяха крили в тъмната земна утроба от ненавистната им бяла слана. Щом пак се покриха пролетно горите с листа, хълмовете – със сочна трева, и тучните ливади видимо се раззелениха, коприва изпълни дворчето, което се простираше като преддверие пред вратите ми, малко местенце, обърнато към изгрева. По повърхността на малкото ми поле израснаха оръжия, намазани с парлива отрова.
Какво да направя? Сплетените коренища бяха толкова гъсти, подобно на зелените оплетки, които конярят има обичай да изплита умело от дълги върбови пръчки, когато задържана влага увреди копитата на конете и те омекнат като гнили гъби.
Затова, без да отлагам, разкопавайки със Сатурновия зъб буците пръст, обработвам занемарената земя, като я изтръгвам от прегръдките на диворастящата коприва и разравям ходовете на мракообитаващите къртици, като изваждам на дневна светлина дъждовните червеи.
После малката градинка се затопля от дъха на южния вятър и от зноя на слънцето. За да не се разпилее почвата, пръстта е натрупана в правоъгълни лехи, издигнати малко над терена и обрамчени с дъски. Цялата земя се разбива с мотика, а отгоре в добре напоената пръст се добавя тор. Някои зеленчуци се опитах да отгледам от семенца, на други се опитах да върна предишната младост с резници от стари растения.
III. Постоянството на градинаря и плодовете на труда му
После пролетен дъжд поръсва от време на време младия ми посев, а на свой ред ласкавата луна милва нежните листа. Ако някой път сушата откажеше помощта на росата, воден от любовта си към градинарството и понеже се страхувам да не би крехките кълнове да загинат от жажда, се погрижвах с огромно старание да донеса чиста вода в големи съдове и да я изливам капка по капка през собствените си длани, да не би случайно прекалено буен устрем да увлече големи струи и да размести хвърлените семена.
Скоро цялата градинка е облечена в нежни филизи и макар че една част от нея съхне под високия покрив и е изпръхнала, лишена от небесния дар на дъждовете, а друга част избягва слънцето във вечна сянка, защото високата стена с плътна преграда препречва достъпа на палещото небесно светило, все пак градината не е затворила под повърхността без надежда за буен растеж нито едно от нещата, които са ѝ били поверени. Нещо повече – растенията, които прие пресадени и почти изсъхнали в приготвените дупки, тя възстанови в предишната им зеленина и отново приготви семена в многобройни плодове.
Сега са нужни всичките ми умения, цялото ми красноречие и знания, за да мога да представя имената и благотворните действия на тази реколта, за да бъде това скромно дело украсено с огромна почест.
IV. Градински чай
(Salvia – Salvia officinalis L.)
Градинският чай пръв засиява най-отпред със сладък мирис, изпълнен с достойнства и полезен за пиене. Установено е, че той помага при много човешки болести и е заслужил да се радва на вечнозелена младост. Но той носи в себе си обществен порок, понеже, ако не бъде премахнато жестокото потомство на растенията, от завист то изгаря родителя си и кара старите клони да загинат.
V. Седефче
(Ruta – Rutagraveolens L.)
Синьо-зеленият гъсталак на седефчето придава цвета на тази сенчеста горичка. През малките си листенца, които почти не хвърлят сянка, седефчето пропуска повеите на вятъра и лъчите на Феб чак долу до корените и при лек допир разпръсва силен аромат. То се слави с многостранна лечебна сила, твърди се, че противодейства на скрити отрови и прочиства засегнатите вътрешности от вредните токсини.
VI. Градински пелин
(Abrotanum – Artemisia abrotanum L.)
Също толкова естествено будят възхищение високите храсти на разцъфналия пелин, чиито тънки като косъмчета листа стърчат от изобилието от клонки. Полезно е ароматните листа, откъснати заедно с дългото гъвкаво стебло, да се смесят в лечебни цярове. Действа срещу паренето, прогонва режещата болка, помага на крайниците, измъчени от неочакваните неприятни пристъпи на потайно явяващата се подагра. Пелинът освен това има толкова много лечебни сили, колкото са листата по клонките му.
VII. Кратуна
(Cucurbita – Cucurbita lagenaria L.)
По същия начин от скромно семе стремително високо израства кратуната, с листата си като кръгли щитове прави огромни сенки и хвърля мрежи от гъсти стебла. Както бръшлянът е притиснал с листа високия бряст и, тръгвайки от земната гръд, е увил дълги ръце около цялото дърво и, следвал го до самия връх, е скрил сбръчканата кора със зелено покривало, или както катерливата лоза се разпростира върху някое дърво и облича нависоко клоните му със своите реси и расте още и още нагоре със собствени сили,
додето на чужд клон се види да виси червенееща се чепка грозде, а Бакх увенчае зелените корони и широките му листа проникнат през високите клони – така и моята кратуна с така крехкото си стебло се издига, прикрепя се към поставените ѝ чаталести опори и, прегърнала елшовите пръти, се вкопчва в тях с извити нокти.
За да не може да бъде изтръгната дори от бясна буря, колкото възли прави кратуната, толкова мустачета пуска и понеже отделните мустачета се разклоняват на две нишки, те задържат опората отвсякъде – и отляво, и отдясно.Като предящи момичета, които намотават меката вълна на вретеното и размерват от дългите спирали на нишките цяла поредица красиви кълбета, блуждаещите филизи се затягат като виещи се окови и обвиват гладките пръчки на стълбите и с външна опора се научават да се изкачват с бързо криволичене над стръмните покриви на засводените портици. И кой може достойно да изкаже възхищението си от плодовете, навсякъде увиснали от стеблата? Плодовете са не по-малко изваяни от всички страни, отколкото ако гледаш изящно струговано дърво, стеснено в средата. И наистина плодовете, като се спускат на нежна дръжка, носят огромни тела на тънката си и дълга шия, после кухото им тяло се изтумбва и всичко става един търбух, една утроба, а вътре, разделени едно от друго в порестия си затвор, се хранят много семена, които могат да ти обещаят още една такава реколта.
Още преди течността, скрита в затворената сърцевина, да намалее с идването на късната есен и да остане само сухата коруба, често виждаме самите плодове, докато са още сочни, да се появяват сред богатствата на блюдата и да поемат тлъста мазнина в нагорещена тенджера, а сочните парчета често са приятно лакомство за десерт. Но ако кратуната бъде оставена на растението през лятото под слънчевите лъчи и късно бъде отрязана с нож, би могло от тази реколта да се направят издръжливи съдове, стига само да извадим месестата част от големия търбух, като лесно изстържем отвътре с длето. Понякога тази кухина побира колкото един секстарий или повече, а ако този съд се намаже със смолисто лепило, съхранява задълго щедрия дар на Лией непокътнат.
