Лира Литературно-рекламна Агенция
Евгений Петров. За работата над романа „Дванайсетте стола” с Иля Илф:
Беше ни много трудно да пишем. Работехме във вестниците и в хумористичните списания много добросъвестно. От деца знаехме какво е труд. Но никога не сме си представяли колко е трудно да се пише роман. Ако не се боях, че ще прозвуча банално, щях да кажа, че пишехме с кръвта си.
Излизахме от Двореца на труда в два или три през нощта, претрепани, почти задушени от цигарения дим. Връщахме се у дома по мокрите и пусти московски улици, осветени от зеленикавите газови фенери, без да сме в състояние да произнесем и дума.
Ърнест ХемингуейНяма никакъв смисъл да пишеш това, което вече е написано преди теб – ако не можеш да го свършиш по-добре. Писателят в днешно време трябва да напише нещо абсолютно уникално или да пребори мъртвите класици – тоест да напише книга на същата тема, но много по-добра. Единственият начин да постигнеш успех в това е да се съревноваваш с мъртъвците. Повечето от живите днес писатели в действителност не съществуват. Славата им е създадена от критиците, които винаги търсят халифи за един ден. На тях им е нужен някой, когото те добре разбират и когото могат смело да хвалят, но щом тези изфабрикувани „гении” умрат, от тях не остава нищо. За истинския писател има само един вид конкуренция – с мъртвите автори, за които се знае, че са прекрасни. Това е все едно да си лекоатлет, който тича в обратната посока, вместо да се съревновава с останалите бегачи. Ако ти не тичаш срещу времето, никога няма да откриеш на какво си способен.
Марио Варгас ЛьосаЧовек трябва да се занимава с литература постоянно, тя да запълва целия му живот, а не само часовете, когато седи и пише; тя подчинява всички останали негови дела, защото литературния труд изяжда живота на писателя подобно на огромна тения, заселила се в тялото му.
Мисля, че само този, който се отдава на литературата така, както дълбоко вярващите се отдават на религията, твърдо решени да й посветят цялото си време, енергия и сили, само той може да стане истински писател и да създаде произведение, което да го прослави.
И още нещо загадъчно – то се казва талант. Никой не се ражда гений, най-малкото сред прозаиците няма да срещнеш такъв, макар при поетите или музикантите това да се случва – гениалността се проявява в ранна възраст и сякаш внезапно (класически примери са Рембо и Моцарт). Не, нужни са дълги години на дисциплина и упорит труд.
Не съществуват романисти ранозрейки. Всички велики, големи романисти най-напред са били писатели чираци и талантът лека-полека се е развивал благодарение на упоритостта им и на вярата в собственото призвание. Тъй че начинаещия автор трябва да се следва примера на писателите, които – за разлика от Рембо, станал гениален поет още в ранната си младост – са изграждали таланта си тухла по тухла.
Иван БунинТрябва всеки ден да се пишат стихове, подобно на цигуларя или пианиста, които всеки божи ден, без прекъсване, трябва да свирят на инструмента си. В противен случай талантът ви ще обеднее, ще пресъхне, като кладенец, от който дълго време не е вадена вода.
Юрий ОлешаМисля, че между труда на писателите и миньорите има много общо. Сериозно говоря. Писателският труд е изключително тежък физически труд. Не само книгите, изреченията се раждат в мъки. Поне лично при мен.
Казват, че бушмените в Южна Африка до началото на двайсети век нямали собствени имена; безликият писател, лишен от индивидуалност, от своеобразие, ми напомня човек без име. Той има фамилия по паспорт, но е длъжен да притежава и писателски паспорт. Писателското име – това е не само стилът, но и темата, и материалът, и идеята, и житейската насоченост, и настроението, и решаването на художествената задача.
Никак не ми харесва да пиша книги. Ако бих могъл да обърна гръб на някоя идея, да я оставя там, в мрака, зад прага, дори няма хвана перото в ръка.
Но от време на време предната стена се сгромолясва с трясък, посипвайки всичко наоколо с натрошено стъкло и тухлен пепеляк, и някой, прекрачвайки през този боклук, ме хваща за гърлото и нежно ми казва: „Няма да те пусна, докато не ме изразиш с думи и не ги запишеш на хартия.”
