10 четива, в които има плаж и крайбрежие

24.08.2016 Други, Класации, Любопитно

Лятото вече клони към края си, но плажовете и меката топлина на слънцето, в съчетание с шума на вълните все още събуждат морските въжделения на мнозина. Плажовете и морето, разбира се, са и силно възбуждащи за въображението на най-големите писатели. Крайбрежието през призмата на литературата е точка, в която се срещат светът на пясъка и морето, там има пристанища, хотели. Крайбрежието често е границата между реда и хаоса, обществото и природата, идентичността и загубата й, с движението и застоя. Крайбрежието може да е символ на възраждането и подновяването, то носи магията на завръщането, но и на слагането на край на нещо.

Предлагаме Ви избора на в. „Гардиън“ за най-добрите четива с плаж и море в тях. Признаваме, че в тях не са включени някои от личните ни предпочитания, като „Плажът“ на Алекс Гарланд, „Крайбрежие“ на Джоан Харис, „Писмо в бутилка“ от Никълас Спаркс, „Океан море“ от Алесандро Барико, някои от книгите на Франсоаз Саган, или пък „Островът“ на Александър Секулов и дори „Васко Да Гама от село Рупча“ от Братя Мормареви. Има още десетки достойни за този списък книги за връзката между морето и човека, като сред най-великите примери задължително трябва да споменем „Старецът и морето“ от Ърнест Хемингуей и „Моби Дик“ от Херман Мелвил…

Но ще спрем до тук и ще дадем думата на редакторите на английския вестник. Ето и тяхната десетка:

„Пробуждане“ от Кейт Шопен (1899)

E`дна Понтелие е потърсила спасениe от летните жеги в идиличен курорт заедно с други семейства от висшата класа на Ню Орлийнс. На пръв поглед тя има всичко – преуспяващ грижовен съпруг, благосъстояние и прекрасни деца. Но E`дна се чувства скована от задушаващите обществени правила и скучния си брак. Осъзнавайки дълбоките си копнежи, тя се впуска в незаконна връзка, която събужда спящите в нея желания и разпалва стремежа й към духовна, сексуална и артистична свобода.

Кейт Шопен е сред най-дръзките и провокативни американски писателки от границата на 19 и 20 в., която изследва нови литературни територии и руши доминиращите стереотипи. С появата си “Пробуждане” предизвиква скандал заради откровеното представяне на емоционалния свят на E`дна и бунта й срещу господстващите нрави. В средата на 20 в. публиката и критиката преоткриват бляскавата лирична проза на Шопен и признават романа за еталон и предвестник на модернизма.

Романът „Пробуждане“ е преведен на повече от 30 езика и е любима книга на няколко поколения читатели. „Голяма книга на голяма писателка. Понякога тъжна, но изключително добре написана“, казва за романа Ф. Скот Фицджералд.

„Смърт във Венеция“ от Томас Ман (1912г.)

Романът често е наричан от световните критици „най-доброто произведение, написано на немски език“. Дори да не е вярно, това все пак говори убедително за качествата му и със сигурност се смята за най-доброто произведение на големия германец и нобелов лауреат за литература /1929г./. Густав фон Ашенбах, който знае, че му остава много малко да живее, заминава за Венеция, където се увлича до маниакалност по младо момче, отседнало в същия хотел. Томас Ман заимства образа на главния герой от композитора Густав Малер.

„Brighton Rock“ от Греъм Грийн (1938)
„Holiday“ от Стенли Мидълтон (1974)
„The Bookshop“ от Пенелопе Фитцджералд (1978)
„Морето, морето“ от Айрис Мърдок“ (1978)

Главният герой, Чарлс Ароуби, актьор, писател и режисьор, пожънал много слава и женски сърца, поизморен от светски живот, решава пред прага на старостта да избяга от света, за да напише своите мемоари. Той се оттегля в усамотен дом край вълните, чийто грохот и гледка ту нежно, ту заплашително бележат спомените за неговите приключения. Отново става дума „за отшелничество“, за един човек, който бяга от сложността на живота и се опитва в уединението си да постигне единство на своите възгледи. Всички невероятни премеждия и обрати, тайнствени изчезвания и появи, верига от катастрофи и замайващи разкрития са само стъпки по пътя към това единство.

„Beside the Sea“ от Вероник Олми (2001)
„Морето“ от Джон Банвил (2005)

През 2005 г. Банвил печели награда Букър за романа си. Книгата е красив и тъжен разказ за силата на спомените, за мъката, загубата и любовта, за приятелството и спомените от детството.

„На плажа Чезъл“ (2007)

Англия, шейсетте години на XX век, малко преди сексуалната революция. Едуард и Флорънс току-що са се оженили и отиват да прекарат първата си брачна нощ в хотел на брега на морето. Двамата имат различен социален произход и различни интереси. Но са млади, влюбени един в друг и… девствени. И точно тази девственост им създава проблем. Едуард е обзет от нетърпение и безпокойство, а Флорънс се пита ще преодолее ли страха си и отвращението. Следват ретроспекции, проникновено изследване на миналото, на семействата, детството, младежките години, всичко това редувано с почти натуралистични сцени от настоящето – в хотела на плажа Чезъл, където двамата неотклонно и неотменимо се приближават към съдбата си. Има ли нещо в детството на младата жена, което да обяснява състоянието й, има ли нещо в характера на Едуард, което да оправдава нетърпението му? И как ще завърши тази необичайна брачна нощ?