Начало / Критика / За любовта в книгите и любовта към книгите

За любовта в книгите и любовта към книгите

Conceptual BooksOколо 13% от продажбите на книги за възрастни в САЩ са тези на любовните романи. Това обяви асоциацията на авторите на романтични книги в страната. Продажбите на този тип литература са за 1,08 милиарда долара. В последните пет години във Великобритания пък са продадени 39,8 милиона екземпляра от романтични и еротични книги на стойност от 178,09 милиона лири.

Оказва се, че този жанр е сред най-иновативните на пазара, но въпреки това държи на традицията. Освен това авторите на романтични книги са много силно представени, когато става дума за самиздат. Според едно проучване на компанията Jellybooks, която се занимава с анализа на продажбите на електронни книги, любителите на романси четат двойно повече книги на смартфоните си в сравнение с тези, които обичат друг вид художествена проза, или нехудожествени книги.

Въпреки популярността на жанра, предразсъдъците спрямо него остават. Една от причините е абсолютният бестселър – трилогията на Е Л Джеймс „Петдесет нюанса“. Последната книга от поредицата – „Грей“, подобри всякакви рекорди във Великобритания, но отношението към книгите от този род носят стигмата на „некачествена проза“.

Според изследователите на пазара една от причините за негативното отношение е старомодният сексизъм. Романсът е жанр, в който се залага на силни емоции, мъка, реваншизъм. А силните страсти стереотипът е такива страсти да се свързват с жените. Анализите показват и че два, или три пъти повече жени читатели довършват подобна книга, макар че е доказано, че жените като цяло четат повече и са по-склонни да сменят жанровете. Анкета на асоциацията на авторите на романтични книги в САЩ установи, че 84% от купуващите подобни книги са жени, а около 41% от тях са на възраст между 30 и 54 години. Подобни резултати засилват слагането на етикет „порно за майки“ на книги като тези в поредицата „Кросфайър“ на Силвия Дей и „„Петдесет нюанса“ на Е Л Джеймс. Феминистите обаче настояват, че това са ретроградни стереотипи и дори – понякога обидни.

146452zЕдна от големите вълни на отричане на този жанр е от преди 50 години, когато на 23 юли излиза една от вечните книги в жанра – „Долината на куклите“ от Джаклин Сюзън. Романът е като контрапункт на модерната мъжкарска литература за алкохол и наркотици, примери за която са автори като Уилям Бъроуз. Сюзан смело пише за това, че жените също имат страсти, които смъкват перфектния им имидж. Критиците преди 50 години пишат за „Долината на куклите“ – „истински боклук“ и подобни определения. На такива определения Сюзан отвръща: „Явно тази история е твърде софистицирана за вас и не можете да я разберете“. Но нищо не може да измести романа на Сюзан от върховете на класациите за бестселъри. Противно на мъжките прогнози от тогава книгите, написано от жени за жени, са винаги хит. „Ние сме лимитирани от нашия собствен сексизъм, което малко държи настрани мъжете“, отбелязва пък авторката на бестселъри Елинор Браун. „Работата на жените обикновено е подценявана. Нашата литература се смята за занаятчийство, а не за изкуство“, допълва колежката й Дженифър Уейнър.

Друга причина за предразсъдъци е литературният снобизъм. Тъй като почти всички романси се движат от две основни сюжетни линии – проблематична любовна връзка и щастлив край, те с отписани от критиците заради общата формула и лекотата, с която се четат за разлика от така наречената от някои „литературни сноби“ „тежка литература“. Според проучванията една такава книга се чете средно между 3 и 6 дни. За сравнение т. нар. „литературни романи“ отнемат между една и три седмици, а нехудожествената литература – между 3 и 6 седмици.

Добрата новина за издателите обаче е, че читателите на романси са безкрайно лоялни към своя жанр. Около 15% от феновете на любовните романи си купуват по книга поне веднъж седмично, а 6% – дори повече от веднъж. Много от тях са склонни и имат месечни абонаменти за електронни и хартиени книги.

 

Прочетете още

orig-54319820704157754

Пият, но не четат – библиотекарски спомени от 70-те

Надникваме в стар брой на списание „Библиотекар“ Нечетящите мъже, както става видно от тези бележки, …