Лира Литературно-рекламна Агенция
Нора Робъртс не служи на максимата „Пиши това, което знаеш“. Ако това важеше за нея, уважаваната писателка, която започва писателската си кариера, докато отказва шоколада и отглежда двамата си малки сина, щеше да пише за живота в малкия град Буунсбъро, щата Мериленд. „Не пишеш само за това, което познаваш, или пък само за едно нещо. Пишеш и за това, което искаш да откриеш“, казва авторката.
Тя е написала над 200 книги, романтични и криминални, продадени в над 500 милиона копия. Всички те са прекарали над 1000 седмици в класацията за най-продавани книги на „Ню Йорк Таймс“. От дома си Нора Робъртсе водила читателите по най-различни кътчета на земята – бреговете на Чесапийк, скалите на Ирландия, Ню Йорк и др. Последната си книга „The Obsession“ пък пише под псевдоним Дж. Д. Роб – криминален роман за сериен убиец, чиято дъщеря в последствие разбира какво е правил баща й.
Най-голямата социална мрежа за читатели Goordeads публикува пространно интервю с Нора Робъртс, което Ви предлагаме (със съкращения):
„The Obsession“ е най-мрачната Ви книга, как се роди идеята за нея?
Нямам представа. Знаете ли, аз не работя според вдъхновенията си. Исках да знам какво ли е да си дете на сериен убиец. Всички се замисляме за убийците и ужасните неща, които са правили и за жертвите, за роднините на жертвите. Но какво става със семейството на убиеца? Когато пиша, повече разчитам на такива въпроси, коитоси задавам, а не на „Бам! Идея!“. Раждането на идеите ми е по-скоро процес.
А каква е разликата между писането на роман и поредица?
Няма разлика. Процесът е един и същ. Дали си на магистрала, или на кварталния булевард, карането на кола е едно и също.
Отново пишете за независима жена-героиня. Защо това е толкова важно за Вас?
Обичам да пиша за силни характери, сложни, многопластови хора. Мисля, че, когато пишеш за връзка, героите ти трябва са силни и многопластови, или поне хора, които откриват силата си в развитието на романа. Ако нещо не ме интересува, не мога да пиша за него, защото няма да интересува и останалите.
Предоставяте на читателите си усещане за най-различни места – от екзотични градове в Близкия Изток в „Sweet Revenge“, до Сънрайз Коув в „The Obsession“. Как правите проучванията си?
Част от проучването ми минава през това сама да посетя местата, за които пиша. Трябва да мога да го почувствам, да го помириша. Да разбера как изгрява слънцето. Дори ако нямаш такава сцена в романа, пак трябва да знаеш какво би било. Трябва да мога да видя тази картина, за да мога да я предам в романа. За „The Obsession“ – била съм на това място, но преди много време. Гледах много снимки. Но аз познавам малките градчета и знам какво е да живееш и извън тях. Затова можех да използвам това. Не пишеш само за това, което познаваш, или пък само за едно нещо. Пишеш и за това, което искаш да откриеш. Исках да знам какво ще изпитва героинята ми като се събуди, какво има около нея – гори, вода, всичко това. Едно от нещата, които ми трябваха за този сюжет е изолацията й.
Как се промени начинът Ви на проучване с годините?
Е, в началото нямаше Google. Имах една огромна библиотека с енциклопедии. Всъщност –освободих се от тях едва преди пет години. В началото използвах библиотеките, сега имам книжарница, така че не плащам такса за библиотека. Винаги закъснявах. Освен това книгите, които ползвам, ми трябват през цялото време на писането. А и в книгите от библиотеката не можеш да си водиш бележки. Сега използвам много интернет. Там има невероятни снимки от този регион. Това наистина ми помогна да се върна там. Описанията на хора, които са били там, също ми помогнаха.
Как продължаваш да се вдъхновявате за всеки нов герой, сюжет? Каква е мотивацията Ви?
Мотивация всъщност е по-добрата дума, отколкото вдъхновение. Мотивирана съм, защото това е моята работа. Писането. Това е страст. Обичам това, което правя. Това е животът ми. Какво от това, че тези герои и сюжети се появяват в мислите ми, ако не ги представя на другите?
Винаги мисля „Какво ще се случи след това? Кой ще направи това. Как ще им се получи на тези хора заедно? Какво правят там?“ За мен е важно кои са тези хора, какво правят и това движи историята.
Смятате ли, че очакванията на читателите са се променили през годините?
Интернет има много противници и поддръжници. Аз съм от вторите. Използвам интернет постоянно, това е удивителен начин за комуникация. Но тази комуникация, социалните медии водят до друго – постоянно има читатели, които ти казват какво пишеш, как да го пишеш. Казват ми, че съм сатана, защото пиша за вещици. Това трябва да спре.
Но това са изключения. Читателите като цяло искат просто добри истории. Искат да бъдат емоционално развълнувани. За мен например, перфектната книга е „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли. Този уикенд я препрочетох за 10 милионен път. Знам историята, знам думите. Но няма значение. Мисля, че това е, което хората искат от една книга. Заведи ме там, покажи ми онова, накарай ме да чувствам, ядосай ме, накарай ме да се влюбя. Читателите искат това, или няма да четат. Facebook дава възможност за анонимно изразяване на някои. Но зложелателите и критикарите винаги ще си останат такива. Хората ще ми пишат писма, ще ме спират по улицата…
Как личният Ви живот промени писането Ви?
Не мисля, че го е променило. Да, стана ми по-лесно преди много години, когато синовете ми бяха на училище и имах определено време да пиша, или пък когато ги слагах за следобеден сън. Но днес те са големи, изкарват си прехраната и си живеят живота, а майка им работи. Обичам да съм с тях, правя си графика според това. Но това не променя работата ми. Живея си на същото място. Обичам изолираността си. Къща в гората, никой не ме безпокои, освен кучетата от време на време. Седя си на клавиатурата. Това е.
Може ли да опишете процеса на писане? Имате ли си ритуал – например чаша кафе, запалена свещ?
Да, коля кокошка. Хахаха. Ставам рано. Искаше ми се да не е така, но често се будя в 5-5:15. Тъпо е. когато децата бяха малки ставахме рано, защото трябваше да гоним автобуса. Но сега мога да спя до 7-8. Но не става. Събуждам се в 5 и това ме убива. Свикнах. Явно това е начинът, по който работи тялото ми. Ставам рано, преди кучетата, и се мотая наоколо. Проверявам Facebook, играя игрички, чета нещо – сега например – за политика. След това кучетата се събуждат, съпругът ми става и имаме малко време, преди да тръгне на работа. Изчаквам го да спре да ми се пречка. Понякога го игнорирам и започвам да работя в 7:30, понякога по-късно, но до към 9 съм седнала. Ако не го направя, просто се мотая. Работя до 14:30-15:30. Зависи от това дали децата ще идват, дали ще готвя вечеря. След това правя упражнения, слагам вечерята, или затоплям остатъци. След това гледам телевизия или чета книга. И така всеки ден.
Какво прочетохте наскоро и Ви хареса?
Точно започнах новата книга на Робърт Паркър, но я зарязах, за да препрочета „Да убиеш присмехулник“ и да гледам филмовата адаптация, защото смятам, че е страхотна.
А кои автори са ви повлияли?
Влияние е тежка дума. Всяка прочетена книга ти влияе по един или друг начин. Но има писатели, чиито книги винаги бих прочела. Мери Стюарт е една от писателките, чиито творби препрочитам. Джон Станфорд, Робърт Паркър, Стивън Кинг, Тери Пратчет. Има милиони такива. Обичам добре разказаните истории и популярната литература. Не съм някакъв голям читател, но съм препрочитала много „Да убиеш присмехулник“, „Джейн Еър“ и „Параграф 22“ постоянно.
Върху какво работите сега?
Нова книга за 2017 г. В началото съм, правя проучвания. Надявам се да напиша началото утре. Ще видим какво ще стане след това.
