Начало / Читатели / „Дивашка жътва“ от Карл Хофман (ревю)

„Дивашка жътва“ от Карл Хофман (ревю)

200785_bМая КАСАБОВА

Още от дните на юношеството, когато четях романите на Карл Май, историите за непознати, далечни земи и различни култури са завладявали съзнанието и разпалвали любопитството ми. Но да не си помислите, че тук става дума за приятелство и братство между червенокож и бял, а културните различия опират само до земята, която белият нашественик иска да завземе.

„Дивашка жътва“ на Карл Хофман е роман, който се откроява с многопластовостта си. Тук има журналистика, философия, документалистика, културология. А сред всичко това, присъстват невероятни природни описания и спиращи дъха истории за човекоядци. Наглед приключенска книга за оцеляването на един американски журналист в дивия Асмат, местност в днешна Папуа Нова Гвинея, а всъщност антропологичен разрез на порядките и обичаите в това общество.

Разследването на журналиста Хофман относно изчезването на наследника на една от най-богатите фамилии в света, Майкъл Рокфелер, ни отвежда на пътешествие из земи, които са неприветливи и негостоприемни не само заради климата и липсата на храна. Всъщност, много вероятно е, особено ако се бяхте озовали там в недалечното минало, храна да бяхте станали самите вие. Е, асматският народ е спрял да яде човешко месо едва преди около 30 години, но все пак .. тайните, които съпровождат нещо толкова несъвместимо с цивилизацията, са още там.
Тайни за предполагаемото убийство на бял, нещо което е напълно забранено, табу в едни такива общества. Дори там е пределно ясно влиянието, което тези бели духове имат над света. За асматите белият човек е нещо като привидение, дух на мъртвец, с неговите технологии и оръжия, които изглеждат като от друг свят. Толкова е голяма пропастта между тези две култури, толкова различни, а всъщност понякога толкова еднакви в канибализма си, единият буквален, другия преносен.

Във всеки случай, хващайки тази книга, читателят трябва да се подготви за нещо напълно различно. Различно като преживяване, като усещане, като история .Тази история не е като всяка друга, няма нищо общо с криминалето, защото е вдъхновена от реалния живот, от чудовищата, които ражда само човечеството.

Искам да отделя няколко реда и да похваля издателство „Ерове“ за блестящия им дебют. Това книжно издание дарява удоволствие с всяка изпипана запетайка, която намираме в него. Корицата, оформлението, шрифта, редакцията … неща, които един истински влюбен в книгите човек оценява високо.