Лира Литературно-рекламна Агенция
Първобитното мислене е живот в образи. Не по-различно от нашето, когато стоим с часове в интернет, пред идолите на новото време. Представяме ви семейство Атанаска и Тодор Станчеви, млади етнолози, заели се да запълнят нишата за литература в своята професионална област. Тяхното издателство „Ерове“ е наречено на двете букви от българската азбука, „ер голям“ и „ер малък“. За първата им книга „Дивашка жътва“, за ентусиазма и труда им, ще кажем две думи – маниашка работа. Останалото те споделят в интервю за Радио Хеликон и Лира.бг.
„Дивашка жътва“ е сред топ заглавията на Амазон за 2014 г., но авторът Карл Хофман не е познат на българските читатели.
Атанаска: Този автор за първи път излиза в България. Карл Хофман е американски журналист, пътешественик, работил е за Нешънъл Джиографик, а написаното от него в „Дивашка жътва“ ни кара да го възприемаме и като изследовател.
За кой раздел в книжарниците е предназначена „Дивашка жътва“?
Тодор: Тя е преди всичко документална книга, макар че съдържа много пластове. Вътре се говори за геополитика, за светогледа на едно примитивно племе в Нова Гвинея. И доколкото е роман за пътешественици, то пътуването е към другия.
Истина ли е, че внукът на Рокфелер е изяден от канибали?
Тодор: Историята е съвсем реална. През 1961 г. Майкъл Рокфелер е на експедиция в централна Нова Гвинея, като част от снимачен екип. Правят филм за едно сравнително миролюбиво племе, което живее по тези земи. Но младостта и авантюризмът му, пък и Музеят за примитивно изкуство на неговия баща, го подтикват да се спусне на юг, да търси артефакти и приключения при т.нар. Ловци на глави. За тях се говори, че изпълняват ритуали на канибализъм, но преди всичко са изкусни дърворезбари. Голяма част от действието се развива в областта Асмат. Майкъл Рокфелер е запленен най-вече от изкуството на асматите.
Прочетох книгата и ми беше интересно как е туширана жестокостта на тези туземци. Не почувствах нито отвращение, нито страх.
Атанаска: Така е, отначало Карл Хофман тръгва по следите на слухове. Ценното в книгата му е, че той проверява много източници, сравнява различни мнения, опитва се да види всичко от гледна точка на културната традиция на асматите. Позовава се на холандски документи, защото по времето когато Майкъл Рокфелер изчезва, тяхната територия е колония на Холандия.
Но фамилията Рокфелер не иска да признае истината за смъртта на своя наследник?
Тодор: Документите, до които авторът достига, свидетелите с които се е срещал, са си там. Не се крият, никога не са правени опити да бъдат скрити или някой да им забрани да говорят. Явно на Рокфелерови тази позиция пред обществото им е удобна. Те до ден днешен поддържат версията, че Майкъл Рокфелер се е удавил или е разкъсан от акули.
В състояние ли сме въобще да проумеем случилото се в канибалското племе?
Атанаска: Като етнолог твърдя, че те са напълно непознати за нас. Ако тук смятаме канибализма за табу, при тях е акт, върху който се крепи цяла една култура. Благодарение на тази книга можем да ги разберем. През шейсетте години на XX в. те основно са воювали и в наши дни Карл Хофман тъжно ги нарича „мъже без война“.
Защо посягат на човешко тяло – за да се сдобият с душата ли?
Атанаска: Да, и е важно да знаят името на човека, за да отнемат силата му. В книгата се описва как мозъка, който се смята за нещо свещено, получават най-силните мъже в селото. И спазват точно ритуала в действията, които техните предци са им завещали. Текстът разглежда собствения им свещен мит, предаван от поколение на поколение. Как първите им хора, двама братя, са извършили този акт на инициация и той означава своеобразно посвещение на младежа във воин. Има теории, че са смятали белите за идващи от земята на мъртвите. Години след смъртта на Майкъл Рокфелер, онези в селото, които са участвали в изяждането му, губят много свои близки и това се приема за наказание. По тази причина днес там не се споменава за стореното в миналото. Те категорично отказват да говорят за него.
Тодор: Книгата не акцентира върху убийството на Майкъл Рокфелер.Той минава през сюжета като призрак, присъства като лайтмотив. „Дивашка жътва“ изследва именно традициите на асматите. Въпреки че всички издания на английски, френски, това, което излиза в Холандия, са с неговия образ на корицата. Ние искаме да подчертаем, че тема са асматите. И се опитваме да го покажем чрез българската корица.
Затова ли изглежда сякаш е дялана от дърво?
Тодор: Буквално е така. Концепцията на оформителя Костадин Кокаланов следва изкуството на асматите. Той реши, че щом са дърводелци, и всичко около тях – посудата, тотемите, канутата, лъковете са от дърво, трябва предадем духа им в книгата. Издълба парче дърво, взехме отпечатък от него, после го дигитализирахме и чрез фотополимер се получи релефът, който виждате. Защото там, където асматите живеят, навсякъде е кал. И те се ориентират за човешко присъствие по отпечатъците, оставени в калта. Направихме подобен – на стъпало с пет пръста.
Всъщност корицата ме привлече към вашата книга. Изненадата от белия й цвят премина в любопитство – какво виждам и дали не докосвам маска.
Тодор: Вгледайте се внимателно и ще видите стилизирано човече, което под мишниците си държи две глави. Асматите са ловци на глави. В долната му част има череп, отгоре – листа, защото според техния мит за сътворението те произхождат от саговата палма. А техният прародител ги е събудил за живот, барабанейки на тъпан. Старахме се да претворим целия им първобитен микрокосмос.
И при шрифта ли сте използвали някакъв трик – хем е дребен, хем не изморява очите?
Тодор: “Дивашка жътва“ е отпечатана с български кирилски шрифт, на който смятаме да работим и за в бъдеще. Специалистите казват, че той е по-четивен. В последните години има възраждане на българската кирилица, макар повечето издателства в България да печатат книгите си на руска кирилица.
Планирате ли друго интересно издание?
Тодор: Книгите, които ще излизат под бранда на „Ерове“ са за по-специализирана публика, но биха представлявали интерес и за широката аудитория. До края на тази година ще издадем една дама от трийсетте години, която е голямо име в хуманитаристиката – Маргарет Мийд. Тя се занимава с културна антропология, с джендър изследвания, налага визуалната антропология в Щатите и по целия свят.
Ето и интересен линк към изработката на корицата https://www.youtube.com/watch?v=yP2hx0NHhFQ
Интервюто взе Людмила Еленкова
