Начало / Интервюта / Ако имаш късмета и щастието да бъдеш дарен с живот, изживей го така, че да не съжаляваш!

Ако имаш късмета и щастието да бъдеш дарен с живот, изживей го така, че да не съжаляваш!

Jojo

ИНТЕРВЮ С ДЖОДЖО МОЙС:

Какво те накара да напишеш продължение на „Аз преди теб“?
Нямах никакво намерение да го правя! До този момент не съм писала продължение на нито една своя книга. Обикновено, след като завършиш дадена книга, известно време скърбиш за героите си. Живял си с тях в продължение на една или две години и е трудно да се сбогуваш – сякаш се разделяш с приятел. Получих хиляди имейли от читатели, в които споделяха с мен колко приличат на Луиза или колко харесват книгата. Така че просто нямаше как да се сбогувам точно с тези герои и да продължа напред. След това започнах работа по филмовия сценарий и самата аз се запитах какво ще се случи с Луиза след края на „Аз преди теб“. Невъзможно е да преживееш това, което тя преживява с Уил и да не се промениш. Обаче нямах никаква идея за сюжет. Постепенно идеята се оформи в съзнанието ми и след като я обсъдихме с издателя, решихме, че си заслужава да бъде разказана.

Разкажи ни повече за филмовата адаптация на „Аз преди теб“.
Това определено бе най-прекрасният миг в кариерата ми! Целият екип ми липсва ужасно – обожавах да закусвам с още 58 човека и да разговарям с тях за нещата от живота. Писането на филмов сценарий беше огромно предизвикателство за мен, което приех с удоволствие. Доста по-различно е от работата по роман: трябва да прецениш на място дали репликите са подходящи и ако не са – да ги промениш. Получи се толкова добре, че вече съм готова със сценария и на друг свой роман – „Един + един“, преди няколко дни го изпратих на „Уорнър Брос“.

На какво според теб се дължи феноменалният успех на „Аз преди теб“?
Ако знаех, щях да съм го написала преди 10 години! Пишех различни книги – съвременни романи, исторически, за коне, цигулари или наблюдаване на китове. Написах осем романа и нито един от тях не попадна в класациите за бестселъри, така че започнах да си мисля: явно не разказвам истории, които хората биха искали да прочетат. След това написах „Аз преди теб“ и първоначалните прогнози бяха, че ще се продадат около 40 000 езкемляра. Четири години по-късно цифрата надхвърля 5 милиона! Разликата от предходните ми романи е, че за първи път реших да използвам чувството си за хумор и то най-вече защото темата за хора с увреждания е доста тежка и агентът ми имаше големи резерви. В романа има известна доза черен хумор, защото най-малкият ми син е роден с увреждания. Трябва да умееш да се надсмиваш над нещата, в противен случай ще се съсипеш. Най-хубавото нещо на света е да накараш хората, включително и самия себе си,  да чувстват – независимо дали се смеят или плачат.

Разкажи ни повече за сина си.
Роди се глух, но се адаптира много бързо към недъга си, както и ние. Недъгът на човек, когото обичаш, бързо загубва значение и спира да прави впечатление. Най-голямото ми разочарование не бе, че се е родил с увреден слух, а отношението на другите към това. Повечето хора обичат да оправят нещата – когато детето ти се разболее, правиш всичко по силите си, за да оздравее. Опитваш се да намериш положителното във всяка ситуация. При някои заболявания и обстоятелства в живота обаче осъзнаваш, че няма положителна страна. Трудно е да се приеме, защото изцяло противоречи на човешката природа. Особено на тази на родителя. Като човешки същества ние сме склонни да виждаме нещата в черни и бели краски, не спираме да търсим решения на проблемите, защото иначе изпитваме дискомфорт. Моето послание към хората обаче е: ако имаш късмета и щастието да бъдеш дарен с живот, изживей го така, че да не съжаляваш.

Плачеш ли, докато пишеш?
О, да, особено на сцените, които трябва да въздействат емоционално на читателите. Ако не се разплача, то значи не съм си свършила работата, затова се връщам и пренаписвам съответния пасаж. Офисът ми се намира точно над фризьорски салон – шумът от сешоарите ми действа успокоително. Лягам на пода, за да прочистя съзнанието си и, ако не заспя, ставам и опитвам отново.

В „След теб“ Лу се записва в групова терапия, която помага на хората да предолеят скръбта. Преживяването е едновременно трогателно и забавно, но звучи изключително искрено. Имаш ли опит с подобни сбирки?
Да, ходих на терапия преди петнадесет години и смятам, че тя промени начина, по който гледам на себе си. Хората не могат да осъзнаят собствените си грешки и да анализират поведението си. Непрекъснато черпя вдъхновение от способността ни да се самозаблуждаваме!

Промени ли успехът живота ти?
Да, изцяло и не само моя, а и този на семейството ми. Благодарение на успеха на книгите ми най-малкият ми син посещава частно училище и получава специализираните грижи и внимание, от които се нуждае. Успехът също така ми дава увереността да продължавам да пиша.

И последен макар и традиционен въпрос: над какво работиш в момента?
Честно казано, точно в този момент се нуждая от почивка. През последните три години съм си почивала само една седмица и въпреки че обичам работата си, осъзнавам, че трябва да спра, за да презаредя батериите. Ще прекарам повече време със семейството си, ще яздя любимия си кон Браян и се надявам да намеря време за мечтания уикенд със съпруга ми в Париж.

Прочетете още

220542_b

Доза романтика, за да изпратим усмихнати май

„Повелителката на конете” е от ранните романи на Джоджо Мойс Една от хубавите черти на …