Стив Бери: Да пазим историята си е не само важно, но и умно

28.04.2016 Интервюта

Руски шпиони, Конституцията и Котън Малоун – това са трите достатъчни съставки, за да може един нов трилър от Стив Бери да се превърне в бестселър. Това вече се случи на „The 14th Colony“, 11-тата книга от поредицата за Малоун.

Репортер на townhall.com се срещна със Стив Бери и го разпита за новата книга и за нещата, които напоследък го вълнуват.

Г-н Бери, от къде дойде идеята за „The 14th Colony“?

Идеята ми дойде от нещо, което се е случило на 7 юни, 1982 г. На закрити врата във Ватикана се срещат един папа и един президент. Насаме. Никой не знае, но разговорът им продължил 50 минути. От срещата няма протокол, няма записи, няма бележки. Историците обаче са сигурни, че по време на срещата е сключено споразумение за съвместна дейност. И двамата мъже са оцелели след атентати срещу себе си, и двамата мъже имат една цел – краят на комунизма. Както добре знаем, в следващите 6 години Роналд Рейгън и Папа Йоан Павел II работят независимо един от друг, но резултатът е един – сриването на СССР. От този случай се роди книгата.

Кои идеи искате да се запечатат в умовете на читателите?

Първо – съюзът между Рейгън и Папа Йоан Павел II сложиха край на Съветския съюз. Второ – СССР са произвели 250, големи колкото куфарче, ядрени оръжия. През 1999 г. Конгресът реши, че те са заплаха, но досега нито едно от тях не е намерено.

За мен тази книга е част от историята, която много хора не знаят. За мнозинството това е просто период от миналото. Не и за мен. Студената война витаеше във въздуха в САЩ цели 40 години и повлия на много сфери от живота ни и Съветският съюз се смяташе за заплаха номер 1 за сигурността ни. Това промени света ни.

Защо смятате, че е толкова важно историята да се пази и изучава?

Историята е в основата на корените ни, на националната ни гордост. Тя ни учи и вдъхновява. Тя е нещото, което прави градовете ни по-привлекателни, подпомага туризма. Тя предразполага в прекия смисъл на думата икономическо развитие. Да пазим историята си е не само важно, но и умно. Както пише Джон Стайнбек: „Как ще знаем кои сме, ако нямаме миналото си?“.

Лексикон

Любим филм: Seven Days in May“ и „Advise and Consent“.

Любима храна: Пуйка с дресинг.

Любим измислен герой: Котън Малоун („Е, хайде, трябваше да го кажа“).

Любима музикална група: „Чикаго“.

Откъде се информирате: Телевизия и печатни издания.

Ако можете да се срещнете една личност, коя да е тя? Уолт Дисни.

Как се забавлявате: Играя голф или почивам на плажа.

Любими четива: Запален съм по трилърите. Дейвид Морел е най-любимият ми жив писател. Фен съм и на Дан Браун и то преди да се прочуе с „Шифърът на Леонардо“. Любимец ми е и Клай Каслър. Обичам да чета също така Робърт Лъдлъм, Джеймс Ролинс, Фредерик Форсайт, Стив Мартини, Кен Фолет, Лий Чайлд, Дейвид Балдачи.