Начало / България / Нови книги / „Получете повече в работата и живота“ от Стюарт Даймънд (откъси)

„Получете повече в работата и живота“ от Стюарт Даймънд (откъси)

Днес издателство „Фабер“ пусна на пазара книгата „Получете повече в работата и живота“ от Стюарт Даймънд. Авторът й, професор в Wharton Business School, е обучавал и консултирал в областта на водене на преговори както корпоративни, така и правителствени ръководители от над 40 държави. Wharton е считано за най-доброто учебно заведение за бизнес кадри, където курсът му е най-популярният сред студентите от 17 години насам.
Даймънд е преподавал и в Колумбийския университет, Университета на Ню Йорк, Университета на Южна Каролина, Бъркли, Оксфорд и „Penn“. Завършил е „Право“ в Харвард и „Бизнес администрация“ в „Wharton“, бивш директор е на проект „Водене на преговори“ в Харвард. Носител е на множество награди за преподаватели.
Професорът съветва компании и правителства как да провеждат по-ефективно преговори, и притежава собствен бизнес в няколко държави – авиокомпании, фирми за медицински услуги, за финансово посредничество и др. Съветва и обучава адвокати, мениджъри и ръководни кадри на половината компании в списъка на „Global 100“ и четвърт от тези в „Global 500“. Сред клиентите му са „JPMorgan Chase“, „Citibank“, „General Electric“, „Johnson & Johnson“, „Google“, „Yahoo!“, „Merck“, „Microsoft“, „BASF“, „Prudential“, Световната банка, правителството на Колумбия, китайска нефтопреработвателна компания на стойност 16 милиарда долара, руска разпространителска мрежа на стойност 4 милиарда долара, украински учени, южноафрикански предприемачи и фармацевтични компании от Близкия изток.
Давал е консултации и в рамките на ООН. Веднъж успял да убеди 3 000 боливийски фермери да се откажат от отглеждането на кока и да преминат на банани, които да изнасят за Аржентина. През 2008 година спомага за съставянето на процес, чрез който Гилдията на сценаристите да уреди спора си с холивудските студиа. Наред с това е учил и родители как да накарат децата си да си легнат навреме и да си мият зъбите.
В по-ранните си години Даймънд е журналист в „New York Times“, където печели наградата „Пулицър“ в екип, разследващ катастрофата на совалката „Чалънджър“ през 1986 година. Преди настоящата е издал две книги, има два документални филма и над 2000 статии за вестници и списания.

ОТКЪСИ

Целта на тази книга е да прехвърли живите уроци на хартия, като улесни читателите по целия свят. Книгата предлага набор от стратегии, поведенчески модели и похвати, които да променят начина, по който виждате човешките взаимоотношения. Написаното тук е много по-различно от всичко, което сте чели или учили за преговорите. Това са методи, които се опират на психологията, а не на стратегии от типа „всеки печели“ или „един печели, друг губи“. Те не зависят от това дали някой е непреклонен или податлив преговарящ. Те не зависят от логиката в света или от това кой разполага с повече власт, или от заучени фрази, които карат преговорите да изглеждат странни и невъзможни. За разлика от всичко това, написаното в книгата разчита на начина, по който хората възприемат, мислят, чувстват и живеят в истинския свят. И то ще помогне на всеки да постигне това, което предлага тази книга: нещо повече.

ПРОМЕНЕТЕ ЖИВОТА СИ
Често чувам от учениците си, че курсът е променил живота им. Има много ползи от умението да се водят преговори – самочувствието се повишава, човек обръща внимание върху детайлите, когато е изправен пред проблем, контролът върху собствения живот е по-добър, парите се увеличават, спокойствието расте.
„Ползата от този курс е неизмерима – каза Евън Клаар, мениджър на инвестиционен фонд в Ню Йорк. – Сякаш имам ключ за всяка ключалка. Не само в работата, но и в личния живот и взаимоотношенията.“

Да пробваш нови неща е голяма бъркотия и не е лесно, но именно това плюс разногласието и синтезирането на нови идеи водят до повишаване на стойността на продукта. Да, често биват допускани и грешки, понякога има и наранени чувства, но резултатът винаги е нещо повече.
Така че на вас ви трябват хора с различни схващания и различен подход към решаването на проблемите. Обръщайте внимание на казаното по време на дискусиите с тях. Как се поставят целите, какви ангажименти поемате един към друг, какъв е взаимният интерес? Случи ли се всичко това, хората постигат повече.
Изследванията потвърждават тези твърдения. Едно от тях се занимавало с разликите между отделните американски градове. Трите икономически най-развити града – Ню Йорк, Лос Анджелис и Сан Франциско, били и най-разнородните. 10 % ръст в разнородността води до 15 % ръст в чистия доход на населението. Разнообразието на мненията – толерантността към различията, е от особена важност за сектора на високите технологии. Не е случайно, че Силициевата долина се е развила в покрайнините на Сан Франциско, най-толерантния към различията град от този мащаб в САЩ.
Отново искам да подчертая: за да заработи този модел, средата трябва да е толерантна към различията. Разнообразието доведе до геноцид в Руанда, защото разликите не бяха толерирани. Колкото повече биват толерирани, дори можем да кажем приветствани, толкова по-голяма е икономическата изгода.

Десетки изследвания показват, че удрянето и дори само пошляпването увеличават агресията и поведенческите проблеми на децата. Едно от тези изследвания показва, че в детската градина децата, които са бити, са два пъти по-агресивни. А резултатите от друго проучване открива пряка зависимост между физическите наказания, наложени на момчетата, и проявената от тях агресия спрямо приятелките им, с които те имат връзка като по-големи.
Изследванията показват и нещо друго. Насилието понижава коефициента на интелигентност средно с 5 точки. Умът на децата, които биват малтретирани, е дотолкова зает с този проблем, че те не са в състояние да се съсредоточат достатъчно върху учебния материал. Депресията сред тях е по-често срещана. Езиковото развитие е забавено. Общоприетите методи за физическо наказание са чисто и просто погрешни.
Казвате, че вашите родители са ви удряли? Вероятно повечето от вас с неудоволствие си спомнят за това. Защо вие да не сте тези, които ще спрат тази порочна практика? Дори в култури, които приемат шамарите и пошляпването за нещо нормално, нима това е нещото, на което държите да научите децата си? Дали боят не е само реакция на родители, които не знаят как другояче да постъпват?
В САЩ над 50 % от родителите все още редовно прибягват към насилие по време на възпитанието на децата си. Повече от 90 % са удряли децата си поне веднъж годишно, когато са били на възраст под 4 години. Като се има предвид отрицателният ефект от това, включително загубата на доверие, и на фона на далеч по-добрите алтернативи, това са ужасяващи числа. Някои сравняват насилието над децата с тютюнопушенето – всички знаят, че това е лошо нещо, но все още много хора продължават да го правят.
Не е достатъчно децата ви да приемат това, което им казвате. Трябва да ги направите активни участници в тяхното собствено възпитание. Има инструменти за това и те са на ваше разположение.

Замисълът е на умерените слоеве на населението да бъдат осигурени неща, които не искат да загубят – храна, подслон, образование, здравеопазване, сигурност. Тогава те самите ще издирят екстремистите и ще ги предадат на властите или направо ще ги ликвидират. Това е основен човешки принцип: в дългосрочен план хлябът убеждава далеч по-добре от бомбите. Сътрудничеството със съществуващите арабско-израелски пацифистки групи може да се превърне в процес, който да създаде и привлече повече умерени хора.
Ако сте скептично настроени към идеята, опитайте се да поживеете 6 месеца в пустинята без достатъчно храна, вода, медицински грижи, образование, климатици или другите сладки придобивки на цивилизацията, с които сте свикнали. След това приемете храна от група хора, които ви казват, че причината за всичко преживяно от вас е САЩ, и ще видим как ще се почувствате. Ще се съгласите с всичко казано от тях. С други думи трябва да осигурим на привържениците на екстремистите смислена алтернатива и осъзнат избор: по-добър живот, за да тръгнат те по друг житейски път.

„Получете повече в работата и живота“ тук