Начало / България / Ново издание на Т. С. Елиът

Ново издание на Т. С. Елиът

ИК „Жанет 45“ ще пусне на пазара „Избрани стихотворения“ от Т. С. Елиът, в превод на Владимир Левчев.
Т. С. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе „Традиция и индивидуален талант“ (1920 г.) той пише: „Никой поет, никой творец от което и да е изкуство няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци.“ Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира или обговаря със своя собствен поетически глас.  Елиът е едновременно модернист и класицист, революционер и консерватор. Американец по рождение, той става англичанин и англиканец. Чувства се наследник не само на англоезичната, но на цялата Европейска традиция. Неговият пан-европеизъм като че предсказва обединението на Европа.

Томас Стърнс Елиът е роден на 26 септември 1888 г. в Сейнт Луис, щат Мисури, САЩ, в унитарианско аристократично семейство, което помни своя английски произход – от Ийст Кокър (вж. „Четири квартета“) в Съмърсет, откъдето се преселват в САЩ през XVII в.
От 1906 до 1910 г. Елиът е студент по философия в Харвардския университет. Там той развива интерес към френския символизъм.
В периода 1910–1911 г. учи френска литература и философия в Сорбоната. Пише стихове на френски език, някои от които публикува в книгата „Стихотворения“. До 1911 г. Елиът вече е написал най-ранните стихове от първата си книга „Пруфрок и други наблюдения“: „Прелюди“, „Портрет на една дама“, „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“. Книгата, която ще излезе шест години по-късно, е посветена на приятеля му от това време Жан Верденал, убит през Първата световна война при Дарданелите.
Елиът се връща в Харвард за магистратура по философия, но през 1914 г. отново е в Европа. Първо се насочва към Марбургския университет в Германия, но след началото на войната заминава за Англия и прави докторска дисертация в Оксфорд. В Лондон се среща с Езра Паунд.
През 1915 г. се жени за Вивиън Хей-Ууд и остава завинаги в Англия въпреки първоначалните си не особено добри впечатления от страната.
През 1915–1916 г. работи като гимназиален учител. През 1917 г. излиза първата му книга „Пруфрок и други наблюдения“, с финансовата подкрепа на Езра Паунд, който възхвалява младия поет. Книгата няма особен успех.
През същата година Елиът започва работа в лондонската банка Лойдс, където остава до 1925 г. Едновременно с това е и помощник-редактор на списание „Егоист“ до 1919 г., когато издава частно „Стихотворения“. Повечето от тях са известни от неговите „Избрани стихотворения“ като „Стихотворения 1920 г.“ Публикува есето си „Традиция и индивидуален талант“.
През 1920 г. издава третата си стихосбирка „Ara Vos Prec“, в която събира почти всичките си стихотворения, писани и публикувани преди „Пустата земя“.
Т.С. Елиът се движи в компанията на философа Бертранд Ръсел (приятел главно на Вивиън), на писателите Вирджиния Улф и Езра Паунд, боледува често – както физически, така и от нервни разстройства, старае се да бъде англичанин повече от англичаните.
От 1922 г. Елиът започва да издава списание „Крайтириън“, което продължава да съществува до 1939 г. Там, през 1922 г., а после и в нюйоркското списание „Дайъл“ излиза поемата „Пустата земя“. Именно тя му донася голямата слава. Паунд редактира основно и силно съкращава първоначалния текст, поради което „Пустата земя“ е посветена на него като „ill miglior fabbro“ („по-добрия ковач“, думи на Данте за Арнолт Даниел). Поемата включва пасажи от по-стари творби на Елиът, а част от това, което отпада от нея, служи за основа на „Кухите хора“ и други по-късни стихотворения.
През 1925 г. Елиът става директор на издателство „Фейбър енд Гуайър“, по-късно станало „Фейбър енд Фейбър“. Същата година издава „Избрани стихотворения: 1909–1925 г.“.
През 1927 г. Томас Стърнс Елиът се отказва от американското си поданство и влиза в аигликанската църква. Една година по-късно изрича прочутата си фраза: „Аз съм класицист в литературата, роялист в политиката и англо-католик в религията.“
Поемата „Пепелната сряда“, публикувана през 1930 г. в Лондон и Ню Йорк, бележи повратна точка в творчеството му. От радикален критик на обществото Елиът се е превърнал в църковен проповедник и консерватор. Стилът му на писане се променя.
През 1932 г. издава избрани критически есета. През 1933 г. се разделя с Вивиън Хей-Ууд, която по-късно, през 1947 г., умира в психиатрична клиника През същата 1933 г. Елиът посещава СА Щ и изнася в Харвард лекция, публикувана по-късно като „Ползата от поезията и ползата от критиката“.
През 1935 г. Елиът издава първата си пиеса „Убийство в катедралата“. Следващата година публикува и първият от „Четири квартета“, „Бърнт Нортън“ в Избрани стихове 1909–1935.
През 1939 г. Елиът издава книга с детски стихове, по които през 80-те години бе създаден популярният мюзикъл „Котките“.
Следващите три от Квартетите са публикувани през 1940, 1941 и 1942 г. През 1943 г. в Ню Йорк , а следващата година и в Лондон публикува за първи път заедно „Четири квартета“. Това е и краят на поетическото му творчество.
Нобеловата награда за литература Т.С. Елиът получава, през 1948 г. След тази година той пише още три пиеси.
През 1957 г. сключва брак с Валери Флетчър, 38 години по-млада от него секретарка в издателство „Фейбър енд Фейбър“. Споделя, че е имал само два периода в живота си, когато се е чувствал щастлив – в детството си и по време на втория си брак.
Т. С. Елиът умира в Лондон на 4 януари 1965 г.

Владимир Левчев е български поет, писател, журналист и преподавател. Завършва Английската гимназия в София (1976) и изкуствознание във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (1982). Редактор е в издателство „Народна култура“ (1982-1989), издател на нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник“ (1991-1994). Член е на изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество.
През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Докато се установи като преподавател, работи като хлебар и пощальон. През 1996 г. завършва MFA програма по Творческо писане. Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в подготвителен център към Държавния департамент.
От есента на 2007 г. преподава литература и писане в Американския университет в Благоевград.
Автор е на 14 стихосбирки и четири романа, издадени в България, както и на пет стихосбирки, издадени в САЩ. Превеждал е на български стиховете на Елиът, Гинзбърг, Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, както и „Бхагавад гита“. Сътрудничи със статии за политика и култура на вестник „Дневник“ и други периодични издания.

Прочетете още

244349_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (15 април – 21 април)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Недовършена работа от Дейвид Балдачи 2. Плодовете зреят нощем от Неда Антонова 3. …