Начало / Критика / Защо е толкова трудно да изхвърлим книга?

Защо е толкова трудно да изхвърлим книга?

Сменяйки жилището си и сблъсквайки се кашон след кашон с всички вещи, които се оказва, че притежаваме, откриваме, че с радост можем се разделим с много от тях. Изхвърляме дрехи, съдове, играчки, но изведнъж се оказва, че не е толкова лесно да изхвърлим дори една единствена книга. Привързани сме към книгите си. Дори към тези, които не харесваме, които няма да прочетем никога повече или даже не сме започвали да четем. Чувстваме книгите важни. Чувстваме ги различни. Но защо?
Всъщност много хора имат подобно отношение към книгата – защото книгите са специални. Винаги са били специални. През цялата ни история те са били символ на знание, благосъстояние и сила. В детството са ни дали удоволствието да открием нашия, а и много нови светове. Може би затова и сме толкова чувствителни към тях. Да унищожиш книга е нещо, което се отъждествява с фашизъм, цензура, или пропаганда.
Чувстваме книгите специални и заради начина, по който четем. Четенето е лично и уникално преживяване. Това е един творчески акт, който ни позволява да изградим цял свят съвсем сами – общувайки си директно с нещо скрито дълбоко в нас. Има нещо изначално човешко в една книга.
Естествено, с навлизането на електронните книги настъпиха по-трудни времена за традиционната хартиена. Е-книгите са по-гъвкави, бързи за разпространение, по-евтини. Книгите се превърнаха в „съдържание”. И наистина защо ни е енциклопедия, когато имаме Гугъл. Защо ни е роман с твърди корици, когато можем да имаме четец с 10 000 романа в него. Печатните книги започват да ни приличат на стара, захвърлена дреха.
Но те не са си отишли все още. Издателите реагираха на промените, като започнаха да издават хартиените книги във все по-привлекателен вид. Появяват се такива великолепни издания, че ние често не можем да устоим на желанието да ги притежаваме. Чудесно е да виждаме такива продукти, но това всъщност не е толкова положително, колкото може би изглежда. Тези красиви книги се превръщат в някакъв обект на престиж – възхвала на решението ни да купим културен продукт в епоха, в която имаме свободен достъп почти до всичко. Тази тенденция води до превръщане на печатната книга в част от обзавеждането.
Ако в една книжарница разгледаме продаващите се употребявани книги, ще усетим, че те не са като книгите  в домашната ни библиотека. Книгите, извадени от нашия дом, губят част от магията си. Това е, защото книгите очевидно имат сантиментална стойност. Ние им даваме тази стойност с целият процес на откриване, купуване, прочитане и съхраняване на книгата. Рафтовете с книги в доми ни са като пръстовите отпечатъци на нашата личност, културната ни идентичност, нашата душа. А кой би изхвърлил част от душата си?
Книгите имат сила, защото ние им я даваме. И когато пренасяме вниманието си върху дигиталното съдържание, може би тази сила отслабва. Може би емоционалната връзка с книгите ни е като опашката на комета и в следващите няколко години страстта ни към тях ще избледнее и отслабне. Както се получи и с колекциите ни от аудио-записи.
Но това може и да не се случи. Продажбите на записи на винил бележат ръст напоследък. В свят, където музиката може да е безплатна, някои хора избират да направят по-малко, но по-съдържателни покупки. Можем да си свалим 20 дигитални албума, но можем и да си купим един-единствен, но истински важен за нас, под формата на плоча от винил. Все пак, наистина е чудесно усещането да държиш любима книга или албум в ръцете си. Със старанието на издателите да ни предлагат красиви, скъпи книги, може би нещата ще тръгнат точно в тази посока. Библиотеките ни в бъдеще да са по-малобройни, но все още внасяйки смисъл в живота ни.

Прочетете още

244100_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Най-мрачното изкушение от Даниел Лори 2. През август ще се видим от …