Начало / Любопитно / Уроци по творческо писане от Патриша Хайсмит

Уроци по творческо писане от Патриша Хайсмит

На днешния ден, 19 януари, се навършват 95 години от рождението на Мери Патриша Хайсмит. Нейното име отново нашумя в последните дни покрай появилия се у нас роман „Каръл“ и едноименния филм, получил множество номинации за различни престижни награди.

Хайсмит е американска писателка, авторка на криминални романи, фини психологически трилъри и разкази с неочакван край, носителка на най-важните световни награди за детективска литература. Пише и под псевдонима Клеър Морган.

Става известна още с първата си книга, „Непознати във влака“ (1950), по която Реймънд Чандлър прави сценарий, а Алфред Хичкок – киноадаптация. Поредицата от произведения с един от по-късните ѝ герои, Том Рипли, също става основа за ред екранизации( на режисьорите Вим Вендерс, („Талантливият мистър Рипли“Антъни Мингела и др.). От 1963 г. живее в Европа. Почива през 1995 г. от левкемия.

Книгата на Хайсмит „Plotting and Writing Suspense Fiction“ излиза през 1966 г. Тя е необичайна, както може да се очаква от Патриша Хайсмит, като  едновременно е елегантен гид в света на творческото писане и златна мина за всеки, надяващ се да получи вътрешен поглед върху „Талантливият мистър Рипли“ и авторката му.

В книгата си Файсмит посочва, че „Талантливият мистър Рипли“ се ражда от „като почти невероятно“ съвпадение. Въпрос на късмет е бащата на Дики Грийнлиф да избере именно Том Рипли, „потенциален убиец“, да прибере сина му в къщи.

В момента, в който го прочетох, осъзнах, че е истина. Що за невероятно стечение на обстоятелството е Грийнлиф старши да избере социопата, който едва познава сина му, да му помогне. Освен това му плаща да измине целия път от Ню Йорк до Италия и да живее заедно със сина му. Исках да напиша, че това надхвърля реалистичното, и все пак признавам, че на мен ми звучеше реалистично. Прелитайки през страниците, приех съвпадението като нещо напълно естествено. Детайлите в историята бяха представени толкова логично, че читателят се усеща доброволно приклещен в разказа.

Книгата е пълна с ясни обяснения как се изгражда сюжет и как най-успешно да се използва късметът като механизъм за построяването му. Това демонстрира магията на Хайсмит – силата й да те предизвика да четеш, забравяйки колко невероятно е случващото се. Въпреки това ако се надявате на съвет как да изградите подобни качества у себе си, Plotting and Writing“ може да ви депресира. Както често се случва с помагалата, тази книга само демонстрира колко невъзможно е да се влезе в образа на Хайсмит.

Може и да успеете да повторите писателския й метод „умствено, както, както и физически да стоите на ръба на стола“, докато пишете трилъра си (тя го прави, защото Рипли е млад мъж, седящ на ръба, ако изобщо присяда). Успех, ако желанието ви е да създадете такава химия!

„Поставяйки се на мястото на Рипли, прозата ми стана по-уверена, отколкото се очакваше… Никоя книга не е била по-лесна за мен и често имах чувството, че самият Рипли я пише“.

Останалата част от съветите й са трудни за следване, освен ако не сте огромен талант като самата Хайсмит. „Местата и хората трябва да са ясни като на фотография“, съветва тя и още: „Писателят трябва да усеща, когато нещо не е наред – точно като автомонтьора, който чува странни звуци от двигателя и ги отстранява, преди да е станало по-лошо“. Това е добър и неопровержимо верен съвет. Но той не е по-полезен от това Майк Тайсън да ти каже, че е нужно да се движиш по-бързо, да отскачаш по-ловко и да удряш по-здраво. Може да работи за тях…

Въпреки скромния й тон, голяма част от книгата се чете като показно от майстор магьосник. Но си струва да се чете, не на последно място – заради възхитителната си индивидуалност. „Не мога да се сетя за нищо по-ужасно или опасно от това да обсъждам работата си с друг писател“, твърди Хайсмит, според която това е една от странните наслади на французите.

А иначе тя пише: „Създавам образи заради скуката на реалността и рутината на всичко около мен“. Това е някаква насока защо голяма част от героите й са като замрели, а тя ги запраща към далечни места и странни ситуации. А също и колко откъсната от света е тя. Колко от вас са отегчени от реалността?

В друг момент на откровение тя казва, че не изпитва наслада правосъдието да застига престъпните й персонажи. Тя ги харесва и намира изключително интересни, освен ако не са монотонни и глупаво брутални.

Но не оставайте с впечатлението, че Хайсмит страда от липса на морал, подобно на персонажите си. След страница тя посочва колко странно е, че аудиторията се радва на възтържествуването на закона, но няма проблеми с бруталността. Типичните герои мачовци могат да удрят жени, да са брутални и сексуално безскрупулни, но публиката ще продължава да ги приветства, защото по дефиницияте залавят нещо далеч по-лошо от тях.

Впечатлението, което оставя Хайсмит, е за сложен интелект: проницателна, определяща правилата и незаинтересувана от това да живее конвенционален живот. Книгата е съответстващо ексцентрична. И въпреки че не съдържа обичайните правила и предложения, които очаквате от книга по творческо писане, в края й ще осъзнаете, че е необикновено полезна. Пълна е с практически съвети от някой, който чудесно разбира от сюжет, мотивация, какво е шоу, каква да е динамиката и кога да настъпи кулминацията.

Допълнителна ценност има в това, което тя нарича „сгъстяване“ на сюжета – добавяне на усложняващи елементи, които да го поддържат интересен. Тя откроява и усложняващите гледни точки. Не се фокусирайте върху въпросите, казвай Хайсмит, просто помислете през чии очи гледате история и има ли поглед, от който тя ще е по-интересна. Тя отбелязва, например, че поддържането на фокуса върху Рипли увеличава интензивността. Това е още един от онези жизнерадостни съвети, от типа на Тайсън за бокса. Но той насочва към идеята й за избиране на практичния подход, този, който върши работа.

Ако се притеснявате, че това е книга само за талантливите, Хайсмит внася и спокойствие чрез собствените си трудности и незавършени проекти. Да не споменаваме финансовите затруднения, дори и по време на вече успешната й кариера: „Има вечни маневри, които трябва да изпълняваш, за да съществуваш при нерегулярни и често неадекватни доходи… несигурността е въздухът, който писателите дишат“.

Най-добра е при обсъждането на провалите. Разказва за няколко проекта, които не е завършила – книги, при които се е задълбочила в твърде маловажни детайли, сюжети, които не са сработили, книги, които не са се продали. Тя обяснява доста точно защо няма такова нещо като провал при писането, а само трупане на опит. „Писателят не бива да мисли, че е слаб или с него е свършено, ако книгата няма пазарен успех. Всеки провал ни учи на нещо. Трябва да имате усещането, че там, от където е дошла една идея, има още; има още сили там, откъдето са дошли първите и че сте неизчерпаеми, докато сте живи“.

С други думи – не се отказвайте!

Всички книги от Патриша Хайсмит тук

Прочетете още

9781250178633

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА  ––––––––––– 1. „The Women“ от Кристин Хана (5 седмици в класацията) 2. „The …