Начало / Читатели / „Изповядвам“ от Жауме Кабре (ревю)

„Изповядвам“ от Жауме Кабре (ревю)

Александра АЛЕКСАНДРОВА, книжар от Хеликон Витоша

Днес, в морето от развлекателна литература, авторите стават все по-изобретателни в надпреварата да печелят вниманието на съвременния модерния читател. Помагат си с различни трикове, за да станат четивата им по-ефектни, но това често ги прави и по-лесни, годни за бърза консумация и само временно гъделичкат любопитството, без да оставят след себе си отпечатък. Затова пък е огромно удоволствието, когато сред множеството се открои глас на автор, който не подценява своята публика. Някой, който не използва лесни поуки и не се старае да ни заплени с изпробвани похвати. Някой, който не ухажва своите читатели, а изисква от тях пълна отдаденост, съпреживяване на текста и държи ума им буден през цялото време. Такъв е писателят от Каталуния Жауме Кабре. Тъй както на органа е нужна катедрала, за да може да зазвучи в пълното си великолепие, така и тази творба разкрива многогласното си богатство само пред търпеливите. Книгата  “Изповядвам“ е фина мрежа от детайли, създадена със забележителна лекота. Тя е кълбо от истории, в което краят на една нишка отвежда към следваща, а всички заедно – до общото начало. Всеки един сюжет има отношение към останалите, но едновременно с това е  и самостоятелна цялост.  Обединява ги един безценен шедьовър от стар майстор лютиер – цигулка, чийто омагьосващ глас крие тайни, опръскани с кръв. Тя има свое собствено име, тъмно минало и власт да въвлича  в изкушение слабите духом.  Тя е туптящото сърце на романа.

Героят Адриа Ардевол е преждевременно пораснал саможивец, блестящ лингвист и цигулар, за когото ученето на мъртви езици е детска играчка, за разлика от общуването и сближаването.  Пропастта между него и родителите му е неизразима, а премълчаните им чувства – камък на шията. Да открие в големия свят свое място е енигмата на живота му. Жадното трупане на знания, документи и парчета от чужди съдби се превръща в неговия начин да се докосва до други човешки същества. Но един ден той осъзнава, че животът му клони към залез и вече е късно за поправки. Самотен в детството, самотен в старостта, Адриа е следотърсач и трябва да открие кой, как и кога пръв е допуснал дявола в душата си. Да разбере къде започва веригата от несправедливости в живота му. Дирите го отвеждат в дълбини, които го плашат. Изповедта му е неистова борба с изтичащото време, опит да изпревари смъртта и забравата, за да не се изличи от паметта стореното зло. За да не бъде то отново премълчано и после повторено. Борба със собствения му страх от истината.

Неразказани истории на отлетели животи и забравени души настояват да бъдат чути, за да намерят покой. Техните гласове се преплитат с неговата собствена, драматична изповед и правят цялостното звучене на романа величаво, като грохота на океан.

За да бъде един грях опростен е необходимо признанието да бъде изречено на глас пред  свидетел. Дори един е достатъчен. Жауме Кабре оставя възможност на читателя да заеме ролята на изповедника. Онзи, който единствен ще събере всички отломки истина, защото има неща, които Адриа никога няма да узнае или му е писано да забрави.

Станете свидетел и проводник на красотата на талантливата творба от Жауме Кабре и част от вечната любовна история между Живота и Смъртта.

„Изповядвам“ тук

 

Прочетете още

244100_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Най-мрачното изкушение от Даниел Лори 2. През август ще се видим от …