Начало / Автори / Т. С. Елиът: Краят е там, където започваме

Т. С. Елиът: Краят е там, където започваме

Днес, 26 септември, се навършват 127 години от рождението на Томас Елиът, подписвал се най-често с „ТС Елиът“ или „Т. С. Елиът“. Той е англо-американски поет, драматург и литературен критик, чиито творби като „The Waste Land”, „The Hollow Men”, „Ash Wednesday” и „Four Quartets” се смятат за едни от най-великите постижения на модернизма на ХХ век. Елиът е кавалер на Ордена за заслуги, носител на Нобелова награда за литература за 1948 г. Умира през 1965 г. Представяме ви цитати от него, публикувани в brainyquote.com, wikiquote.org и goodreads.com.

„Думите на миналата година принадлежат на нейния език, а думите на следващата година чакат нов глас.“

„Мога да покажа страха и в шепа прах.“

„Човечеството не може много-много да понася реалността.“

„Каквото и да мислиш, бъди сигурен, че това е, което мислиш. Каквото и да искаш, бъди сигурен, че искаш точно това. Каквото и да чувстваш, бъди сигурен, че това е, което чувстваш.“

„Да достигнеш края е да достигнеш началото. Краят е там, където започваме.“

„Само тези, които рискуват да стигнат прекалено далеч, могат да узнаят колко далеч някой може да достигне.”

„Времето-разрушител е времето-пазител.”

„Поезията не е отключване на емоция, а избягване от емоция. Това не е израз на личността, а бягство от личността. Но само тези, които имат емоции и личност в себе си, знаят какво е да искаш да избягаш от тях.”

„Мигът на розата и мигът на тисовото дърво са еднакво продължителни.”

„Тревогата е моминската страна на творчеството.”

„Реакциите ми бяха твърде бавни. Много по-лесно беше да стана поет.”

„Повечето от злото, извършено в този свят, е дело на хора, които искат да се чувстват важни.”

„Истинската поезия може да комуникира преди да е разбрана.”

„Странно е как думите могат да бъдат толкова неадекватни. Въпреки това, както астматикът се бори за въздуха, любовникът трябва да се бори за думи.”

„Нека не бъдем тесногръди, неприятни и негативни.”

„Всички значими истини са лични истини. След като станат публични, те спират да са истини и стават факти. В най-добрия случай – част от публичния характер, а в най-лошия – клишета.”

Прочетете още

maxresdefault (1)

Светлозар Игов: „В историята на литературата се вписват и опитите тя да бъде зачерквана“

Името му е неизменно свързано с книжовността от десетилетия Литературният критик и историк ни напусна …