Начало / България / Божана Апостолова с наградата „Милош Зяпков”

Божана Апостолова с наградата „Милош Зяпков”

Книгата й „Беше ли любов” е най-добрата за 2010 г., според журито

Божана Апостолова спечели литературната награда „Милош Зяпков”. Жури в състав – Иван Цанев, Георги Борисов, Никола Иванов, Костадин Зяпков и Мария Мирова – Димова, определи книгата на Апостолова „Беше ли любов” като най-добрата за 2010 г.

Националната литературна награда „Милош Зяпков“ е учредена с решение на Общински съвет- гр.Ракитово през 2008 г. Тя се връчва всяка година и с нея се откриват празниците на Ракитово – 5 юли. Присъжда се за поезия, проза и сатира за книга, публикувана през предходната на награждаването година. Победителят получава плакет, грамота и парична сума от 1000€.

Победителите в съпътстващите конкурси: за средношколци се награждават с плакет, грамота и 50€, а за автори от Пазарджишка област – с плакет, грамота и сумата от 100€.

Победителите в останалите категории за 2010 г са:
Средношколци:
За хумор – Виктория Димитрова Симонова, 7а клас на СОУ „Св. Кл. Охридски” – гр. Пещера
За поезия – Лияна Петрова Несторова, 11 клас на ЕГ „Бертолт Брехт”-
гр. Пазарджик
За проза – Николай Бацков, 6 клас на ВУИ „Ангел Узунов”- гр. Ракитово
Възрастни:
За поезия – Елена Димитрова Деянова от гр. Пазарджик
За проза- Стефка Венчева от гр. Пазарджик
За хумор – Иван Ангелов Върбанов от гр. Пазарджик

Наградата е акт на признание и почит към приноса на Милош Зяпков за развитието на българската литература през втората половина на ХХ век. Милош Зяпков е роден на 18. 01. 1940г. в гр. Ракитово. Баща му е бил анархист, лежал е в лагера Богданов дол, което слага отпечатък върху трудния път на поета. Учи в Педагогическото училище във Велинград. Записва задочно педагогика и литература в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1957 г. до края на живота си работи в ТВУ „М. Горки“, Ракитово. От малък проявява артистични заложби – играе и рецитира в ракитовското читалище, пише стихове и сценарии, режисира и ръководи кръжоци. Участва активно в демократичните промени след 1989 г. Умира при недоизяснен нещастен случай на 01. 06. 1990 г. Сътрудничил е в печата със сатирични и публицистични творби, по негови текстове са изпълнявани естрадни песни. Приживе на няколко пъти подготвя свои ръкописи, но негови книги със стихове, проза и сатира излизат едва след смъртта му – „Не исках да съм просто жив“ (1992), „Събрани творби“ (2000; 2003).

Съучредители на наградата са :Съюзът на българските писатели; Сдружение на българските писатели, Сдружение на писателите – Пазарджик.

Прочетете още

717bd38a-8921-42b8-8152-92dd06ce00b8

„Пробуждането“ на Стойчо Керев – лек срещу безразличието

Заглавие, което разбулва тайни и предсказва бъдещето Третата книга на популярния наш журналист, а вече …