Начало / Любопитно / „Ребека” от Дафни дю Морие (откъс)

„Ребека” от Дафни дю Морие (откъс)

ОТКЪС

Докато вървях през моравата към терасата, погледът ми беше привлечен от слънцето, пробляснало върху нещо метално, което се показваше през зелените листа на рододендрона при завоя на алеята. Затулих с длан очите си – да видя какво е. Приличаше на радиатор на автомобил. Дали някой не беше дошъл на гости? Но ако бяха посетители, щяха да оставят колата пред къщата, а не да я крият при завоя, в шубрака. Приближих се още малко. Да, наистина беше автомобил. Сега вече виждах калниците и капака. Странно! Гостите обикновено не постъпваха така. А търговците минаваха отзад, покрай старите конюшни и гаража. Не беше автомобилът марка „Морис” на Франк. Познавах го добре. Тази кола тук беше дълга и ниска, спортна. Запитах се как ли да постъпя. Ако беше посетител, Робърт сигурно вече го беше поканил в библиотеката или всекидневната. От всекидневната той щеше да ме види през прозорците към моравата. Не исках да посрещам гости в тези дрехи. Беше редно да ги поканя на чай. Подвоумих се, както стоях в края на моравата. Ей така, без причина, може би защото слънцето проблесна за миг по стъклото, вдигнах очи към къщата и изумена, забелязах, че един от прозорците в западното крило е отворен. До него стоеше някой. Мъж. После явно ме видя, защото се отдръпна рязко, а някой зад него се пресегна и затвори капаците.
Ръката беше на госпожа Данвърс. Познах я по черния ръкав. За миг се запитах дали не е ден за посещения и тя не показва стаите. Но едва ли, винаги го правеше Фрит, а него днес го нямаше. Пък и не показваха на никого стаите в западното крило. Дори аз още не ги бях виждала. Не, знаех, че днес не е ден за посещения. Хората никога не идваха да разглеждат къщата във вторник. Дали не ремонтираха някоя от стаите? Но беше странно, че мъжът е гледал навън и веднага щом ме видя, се дръпна светкавично вътре и капаците бяха затворени. И автомобилът, спрян зад рододендроните, за да не се вижда от къщата. Но тези неща ги решаваше госпожа Данвърс. Мен не ме засягаше. Не ми влизаше в работата, и да беше завела в западното крило някакви свои приятели. Ала не знаех да се е случвало някога досега. Странно съвпадение – точно в деня, когато Максим го нямаше у дома.
Тръгнах доста притеснена през моравата към къщата, знаех, че не е изключено и досега да ме наблюдават през процепите в капаците.
Качих се по стълбището и влязох през голямата входна врата във вестибюла. Нямаше и следа от чужди шапки и бастуни, на подноса нямаше визитни картички. Не личеше да има официален посетител. Е, какво ме засягаше мен! Отидох в зимната градина и за да избегна качването горе, се измих на мивката там. Щеше да се получи неловко, ако ги срещнех на стълбището или другаде. Спомних си, че преди обяда съм оставила в малкия салон плетката, и отидох през всекидневната да я взема, а верният Джаспър ме последва по петите. Вратата в малкия салон беше отворена. Освен това забелязах, че торбата с преждата и плетката е пъхната зад една възглавница. Виждаше се, че на дивана, там, където я бях оставила, е седял някой. И то съвсем наскоро и е махнал плетката, защото му пречи. Столът при писалището също беше преместен. Когато нас с Максим ни нямаше у дома, госпожа Данвърс явно посрещаше гостите си именно в малкия салон. Притесних се. Предпочитах да не зная. Джаспър душеше под дивана и въртеше опашка. При всички положения не се беше усъмнил в посетителя. Взех тобрата с преждата и плетката и излязох. Точно тогава се отвори вратата в голямата всекидневна, която водеше към каменния коридор и помещенията отзад, и аз чух гласове. Пъхнах се отново в малкия салон – точно навреме. Не ме видяха. Зачаках зад вратата, като се въсех на Джаспър, който стоеше на прага, въртеше опашка и ме гледаше с изплезен език. Малкият негодник щеше да ме издаде. Стоях като препарирана, затаила дъх.
Точно тогава чух как госпожа Данвърс казва:
– Предполагам, че е отишла в библиотеката – рече тя. – Кой знае защо, се прибра рано. Ако е в библиотеката, ще успееш да се измъкнеш незабелязано през вестибюла. Чакай тук, ще отида да проверя.

Свързани заглавия

„Ребека“ на Дафни дю Морие от днес е в книжарниците

20 значими книги, писани от жени

Излиза колекция с новооткрити творби на скандалната Дафни дю Морие

„Ребека” тук

Прочетете още

Golda_Meir_with_chil_of_Kibbutz_Shfayim

Голда Меир пред Ориана Фалачи: „За нас всяка човешка смърт е трагедия”

Думи на израелския държавник отпреди половин век „Ако се родиш жена“ събира по страниците си …