„Градът на сънуващите книги“ от Валтер Мьорс (ревю)

17.04.2015 Читатели

Десислава ВЕЛИНОВА

За четива като „Градът на сънуващите книги“ няма възраст. Единственото, което се изисква от читателя, е да е наистина, ама наистина, отдаден на книгите и да ги обича с всичката любов, на която е способен. Да ляга и да става с мисълта коя да е следващата, която да погълне, за да задоволи глада си – точно като Книгосъзданията от катакомбите. Нужно е единствено да отворите сетивата си и да почувствате любовта, която струи от всяка страница на „Градът на сънуващите книги“.

Своето приключение в Града ни разказва Змей Митоблудни – динозавър, наивник и непубликуван поет. След като неговият поетичен кръстник Данселот Сричкоплетни напуска света на живите, му завещава един ръкопис – най-ценното, което притежава. Митоблудни тръгва на мисия – да разбере кой е авторът на този текст, защото по думите на всички, които са го прочели, това е най-великата книга, писана някога. Способна е да те разплаче, да те разсмее и да те шокира в рамките на едно изречение. Истинско книжно величие, неповторимо и вдъхновяващо.

След като попада в Книговището, на дневен ред за Змей Митоблудни стои въпросът как по-точно да оцелее. Сблъсква се със създания от всякакъв тип, за които е чел в книгата на Колофоний Дъждосиянието, Книгоисъздания с чудни имена като Дрильо Фриделхирн, Инка Ялмира Риере и Ронгконг Комата. Намира врагове и приятели. И много, много книги – опасни, живи, кожени.

Ще успее ли Митоблудни да открие мистериозния автор? Ще напише ли най-накрая нещо? Кой е Кралят на сенките? Тези и още много въпроси намират своите отговори из страниците на „Градът на сънуващите книги“. Насладете им се.

„Градът на сънуващите книги“ тук