„Открита пред теб“ от Силвия Дей (откъс)

| 0 Коментари

Изчаках секунда мъжът да се отмести от пътя ми и когато не го направи, вдигнах глава да го видя. Шитият по поръчка костюм от три части задейства голяма част от сензорите ми за сексапил, но онова, което правеше гледката истински пир за очите, бе високото, стройно и силно тяло в костюма.
И все пак, въпреки цялата разкошна мъжественост, бях сразена едва когато погледът ми се спря на лицето му.
Леле! Просто… леле!
Мъжът се приведе елегантно към мен. Замръзнах, напълно зашеметена от мъжкарското му излъчване.
А после нещо премина във въздуха между нас.
Той отвърна на погледа ми и сякаш се трансформира за миг… като че някакъв щит се отмести от очите му и разкри изгаряща, унищожителна воля, която изсмука дъха ми. Непосилният магнетизъм, който излъчваше, се усили и се превърна в почти осезаемо усещане за трептяща от жизненост и безпощадна сила.
Реагирах инстинктивно – отдръпнах се назад. И тупнах по задник.
Лактите ми пулсираха след острия сблъсък с мраморния под, но аз едва регистрирах болката. Бях прекалено заета да се взирам, обездвижена от мъжа пред себе си. Черна като катран коса обграждаше поразителното му лице. Чертите му биха накарали всеки скулптор да се разплаче от щастие, а изсечените му устни, ясно очертаният прав нос и наситеносините очи го превръщаха в олицетворение на свирепото съвършенство. Същите тези очи сега бяха леко присвити, макар лицето му да бе застинало в очевидно заучена невъзмутимост.
И ризата, и костюмът му бяха черни, но вратовръзката идеално се съчетаваше с искрящите му ириси. Очите му бяха проницателни, а погледът му оценяващо се впи в моя. Пулсът ми се ускори, а устните ми леко се разтвориха, за да поемат бързи глътки въздух. Ухаеше греховно добре. Не беше одеколон. Може би душ-гел. Или шампоан. Каквото и да бе, караше устата ми да се пълни със слюнка… както ми въздействаше и самият мъж.
Той протегна ръка към мен, разкривайки златни, инкрустирани с оникси копчета за ръкавели и очевидно много скъп часовник.
Поех си рязко въздух и поставих длан в неговата. Когато пръстите му се свиха около моите, сърцето ми подскочи. Докосването му бе като токов удар, електричеството се стрелна нагоре по ръката ми и косъмчетата по тила ми настръхнаха. В продължение на няколко секунди той не помръдна, а между арогантно очертаните му вежди се вряза бръчка.
– Добре ли сте?
Гласът му бе овладян и плавен, с дрезгавина, от която в стомаха ми започнаха да пърхат пеперуди. Извикваше представата за секс. Невероятен секс. За миг помислих, че е в състояние да ме докара до оргазъм, стига просто да говори достатъчно дълго.
Устните ми бяха изсъхнали, затова ги навлажних с език, преди да отговоря:
– Добре съм.
Той се изправи с пестелива грация, издърпвайки и мен. Продължихме да се гледаме в очите, защото не бях в състояние да откъсна своите. Беше по-млад, отколкото бях сметнала първоначално. Вероятно на по-малко от трийсет, макар очите му да показваха далеч по-голям опит. Погледът му бе твърд и разкриваше будна интелигентност.
Усетих силно привличане, сякаш около кръста ми бе завързано въже, което той бавно, неумолимо дърпаше към себе си.
Примигнах, отърсвайки се от унеса, и пуснах ръката му. Не беше просто красив, беше… омагьосващ. От онези мъже, които карат жената да гори от желание да разкъса ризата им и да наблюдава как копчетата се разпиляват – заедно със собствените й задръжки. Гледах го, облечен в този изискан, цивилизован, безумно скъп костюм, и мислех за грубо, първично чукане, което оставя чаршафите събрани на топка.
Той се наведе отново и вдигна служебната карта, която не бях разбрала, че съм изпуснала, освобождавайки ме от въздействието на предизвикателния си поглед. Умът ми бавно заработи отново.
Подразних се, задето се чувствах толкова неловко, докато той очевидно напълно се владееше. И защо? Защото бях заслепена, по дяволите!
Той вдигна очи и позата му – все едно бе коленичил пред мен –отново ме извади от равновесие. Прикова поглед в моя, докато се изправяше:
– Сигурна ли сте, че се чувствате добре? Трябва да седнете за минута.
Лицето ми гореше. Просто чудесно! Да се покажа така непохватна и недодялана пред най-самоуверения и грациозен мъж, когото бях срещала.
– Просто загубих опора за миг. Добре съм.
Погледнах встрани и съзрях жената, която бе разпиляла съдържанието на чантичката си. Тя благодари на пазача, който й беше помогнал; после се обърна към мен и ме обсипа с извинения. Обърнах се към нея, за да й подам шепата монети, които бях събрала, но погледът й попадна на бога в костюм и тя забрави за мен моментално. След секунда се протегнах и просто пуснах дребните в чантата й. После рискувах отново да хвърля поглед към мъжа и установих, че продължава да ме гледа, макар брюнетката все още да лееше благодарности. Благодареше на него. Не на мен, разбира се – макар аз да бях свършила работата.
Попитах го през нея:
– Може ли да получа картата си, ако обичате?
Той ми я подаде. Макар да се опитах да я взема, без да го докосвам, пръстите му леко допряха моите и в тялото ми отново пробяга електрическият импулс от присъствието му.
– Благодаря – измърморих, след което се промъкнах край него и излязох на улицата през въртящата се врата. Спрях за секунда на тротоара и си поех глътка нюйоркски въздух, ухаещ на един милион неща – някои хубави, а други – отровни.

Свързани заглавия
Попкултурната сензация на годината излиза и на български
Нов еротичен роман дебютира по-силно от „Петдесет нюанса сиво”


Все още няма коментари.

Коментари