Начало / България / „Походът на българското епично фентъзи“ започва на 25 октомври от „Хеликон – Витоша“

„Походът на българското епично фентъзи“ започва на 25 октомври от „Хеликон – Витоша“

„Походът на българското епично фентъзи“, организиран от писателите Делиян Маринов и Силвия Петрова, ще започне от столичната книжарница „Хеликон – Витоша“. Началото ще бъде дадено на 25 октомври в 18 часа. Двамата автори ще представят и своите нови книги „Пътуване през спомени“ на Делиян Маринов и „Зеницата на смъртта – Тотемът на мистика“ на Силвия Петрова.

„Защо, точно Походът на българското епично фентъзи? Може да се каже, че през последните години фентъзи жанрът успя да излезе от ъндръграунда на литературните среди. Благодарение на успешната екранизации на „Игра на Тронове”; „Седмият Син”, „Хобит” и прочие, все повече и повече хора започват да търсят фентъзито – не само на екрана, но и в книгите!

Откакто пиша и издавам произведения в този жанр, се запознах с множество автори на остросюжетна литература, които сътворяват уникални герои, сюжети и вселени. При все това, масово все още преобладава мнението, че в България няма много фентъзи писатели.

Българско фентъзи го има и ние сме едни от неговите лица! А походът е за всички читатели – настоящи и бъдещи! Елате! Не само за да се запознаете с нас и произведенията ни, а и за да си поговорим. За всичко свързано с фентъзито, писането и издаването и с нас. Време е да изгреем от пепелта. Време е българското фентъзи да възтържествува!”, казва за събитието Делиян Маринов.

Книги от Силвия Петрова тук

Книги от Делиян Маринов тук

Прочетете още

Tsanko_Lalev

Цанко Лалев: Във всеки млад човек се крие герой

„Домът на пчелите“ е книга, която съчетава няколко жанра – фентъзи, трилър, исторически роман и …

Един коментар

  1. Икономов

    Аз съм един любител на литературата и в следващите редове ще изразя мои мисли, с които не ангажирам никого. Смятам, че все още всеки от нас може да се изразява свободно.
    Когато казах, че съм любител на литературата – точно това имах предвид. Нямам любим жанр и се старая това да остане така. Върпеки това от известно време насам чета все повече фентъзи книги, които ме изненадват с авторовите мисли върху социални проблеми интерпретирани във фентъзи свят. Оставям настрана факта, че сюжета на почти всички книги от този жанр са изградени по един неповторим начин. Но именно тук идва тъжният(поне за мен) момент. Четейки чуждестранно фентъзи, аз никога не бях обръщал внимание на българското. Реших да поправя тази грешка и тръгнах да чета българско фентъзи. Попаднах на сборник с разкази „Мечове в леда“ написани от автори към Националния Клуб за Фентъзи. След като прочетох няколко от тях, останах разочарован. Имаше един-единствен разказ, който можеше да се доближи до нещо, което бях чел от чуждестранното фентъзи. Все пак не изгубих надежда и взех вторият им том – Мечове в града. Този път имаха напредък (поне в моите очи) – два разказа бяха на добро ниво. Останалото, според мен, е трябвало да остане по форумите, компютрите, списанията, където и да е, но да не бъде издавано. Защото по този начин тези хора правят една ужасна услуга на българското фентъзи – свалят летвата. Ако ще се издават български фентъзи книги – нека се целим нависоко. Слабохарактерните мнения от типа, че не можем да се мерим с чуждестранната литература трябва да бъдат моментално запушвани. Колкото по-скоро се даде път на хора, които както се казва им идва отвътре да пишат, толкова по-добре. Не всеки е роден да бъде писател – това поне го доказаха голяма част от хората, които са били част от създаването на Мечове в леда и града.